Български фолклор - Еньовден


Категория на документа: Литература


РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “АНГЕЛ КЪНЧЕВ”

ФИЛИАЛ-СИЛИСТРА

Изготвили: _______________ Ръководител: ____________________

________
Силистра
2010

Еньовден
В народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата. Вярва се, че който види сутрин рано(23 юни през нощта) окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.
Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.
През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея, а в нея се къпят и всичките болести. Ако човек се окъпе с тях, те няма да му навредят. Затова за здраве всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата. Това е едно от обредните къпания през годината. В Западна България вярват в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Бродниците-житомамници обират плодородието на чуждите ниви и го прехвърлят в своите. Обраната нива залинява, а другата - избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Ако бъде хваната, бродницата се прекарва гола през селото и бива подлагана на всеобщо обругаване.
За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор “мълчана вода” (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
За да има ефект билковото питие, болният трябва да вярва в целебната сила на билките и да се отнася с уважение към тях.
На Еньовден, подобно на НОВА ГОДИНА и на ГЕРГЬОВДЕН, се гадае за здраве, женитба и плодородие. Еньовденските гадания се извършват в обичая надпяване на пръстен (или китка), който наподобява ЛАДУВАНЕТО, а в Югоизточна България и в някои райони на Североизточна България гаданията се разгръщат в обичая ЕНЬОВА БУЛЯ.
Дните около Еньовден бележат средата на годината, когато слънцето достига зенита. От този ден започва упадъкът на слънчевата енергия и времето се “завърта на зима”. Вярва се, че на Еньовден слънцето трепти, “играе” и който го види в този момент, ще бъде здрав през цялата година. Затова в миналото стари и млади са посрещали слънчевия изгрев по високите места извън селището. Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка.
В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Това е нощ на билярките, магьосниците и житомамниците, най-потайната и мистериозна нощ през годината. Тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. Вярва се, че след Еньовден билките губят своята сила и не трябва да се берат. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Всъщност, и за нея има половин билка, която само определени биляри могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ. От набраните билки увиват венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека. Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън и еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач (1 юли).
Освен билярките, през тази нощ билки берат и момите. Знае се, че момината китка има голяма любовна сила. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, тя има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки - божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка. Затова в народните песни се пее:
Добро льо, магьоснице ле, / Че как ни Добро магьоса
Да си от поле додохме / Да си стадото оставим?
Иване, либе, Иване, / Ази ви либе не мамя,
А те ви, либе, мамиха / Моите билки хубави
Омана и въртигата. / Въртига да ви завърти,
Омана да ви омае.
Ако змей залюби мома, или самодива - ерген, пак с билки го лекуват, но с отвара от билки-разделни. Затова народът вярва, че змеят може всичко да запали, но не и колата със сеното, защото в нея има билки всякакви.
В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван досега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.
“Радо ле, магьоснице ле! / Ново е гърне купила,
Турнала й билки да вари / Варила и наричала:
Омано, омай ми либе! / Въртиго, завърти либе!”
Пустата дюлюлянката, / Дюлюлянко, задели либе
от пътя, от кръстопътя. / При мене либе да дойде
Двамата да се земиме.
(Народна песен)
Човек е част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на космическите закони. Това време е връхна точка и за много човешки дейности - изминала е половин година, в която е вложен много труд и е изразходвана много енергия. Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си, да си даде сметка какво добро и лошо е сторил през това време и по какъв път да продължи по-нататък. На този ден той е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. На Еньовден, най-виталния ден през годината, да спрем надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на Слънцето и заредени с енергия да извървим пътя до края на годината.

Обиране на плодородието от чужда нива или добитък
За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуала се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“. Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.
ОБИЧАИ И ОБРЕДИ, СВЪРЗАНИ С ПЪРВА ЖЕТВА
Около Еньовден започва ЖЪТВАТА. Нейното начало обединява действия, които са насочени към успешно прибиране на реколтата, запазване силите на жетварите, осигуряване и предопределяне на плодородието през идната земеделска година.Според традиционните народни вярвания жътвата, както и всяка стопанска работа трябва да започне на хубав ден,ден който носи щастие.За такива народът смята понеделник,сряда и четвъртък. За първи ден от жътвата жътварите тръгват рано, празнично облечени, закичени с китки от свежи цветя, с песни и веселие, за да е успешна и лека работата,да е весел иприятен трудът по прибирането на реколтата.Има обичай първи да заженва този, който има лека ръка, на когото работата е спорна, за да еспорна тя през цялата жетва на всички. Най-често това е млада жена, която още не се отродила, т.с.,която може да ражда, за да роди и нивата през следващата година, мъж в силата си , за да е силна нивата и много рядко възрастен човек –баба или дядо. Жетварят заженва, обърнат с лице на изток, за да върви работата напред. Класовете от първата одрязана ръкойка вдига нагоре и благославя: „Тази година по-малко, догодина повече” а останалите отговарят: „Дай, боже!”. Една част от класовете хвърля напред пред себе си, за да е лека работата на всички жетвари, за да върви напред и да е спорна, а с другата увива крйста си, за да не го боли по време на жътвата.По същия начин започват жътвата и другите жетвари.
Първият ден от жътвата пред стопанина на нивата изправят сноп, който правят от първата ръкойка на всеки жътвар. Върху него хвърлят пари за почерпка на жътварите за здраве, спорна работа , плодородие и всеобщо благоденствие. Успешният завършек на жътвата се бележи с повместно разпространения обичай оставяне брадата на нивата, с който едновременно се предопределя и плодородието през идната стопанска година.Брадата се оставя на последната нива на всеки стопанин. Тя се плете на трикато женска плитка. Заплита се с червен конец, окичва се с китка от свежи цветя, склидка чесън, синьо манисто, а най-отгоре се слага чиста, бяла сребърна паричка, пробита и вързана с червен конец.
Еньовските обичаи и обреди са живи до към 40-те години на века. След този период от празника започват да отпадат редица елементи като гадаенето за здраве вечерта преди Еньовден, търкалянето на самия ден в росна трева , преди изгрев слънце, брането на лековити билки , гадаенето за женитба и обичаите еньова буля, еньо, драгайка, напяване на китки, пръстени и паламарки.
Значителна устойчивост до по-късно време бележат народните вярвания, че на Еньовден слънцето играе и че времето се обръща към зима, представите за броденето на зли и вредоносни за човека сили – вещици, магьосници, който имат способността вечерта срещу Еньовден да пакостят на хората и добитъка, но практиките за предпазване от тях са почти забравени. Живо е и вярването, че билките, набрани на Еньовден рано сутринта са най-лековити.
Към средата на века отпадат и обичаите, свързани с първата жътва – изправяне на първия сноп и оставяне на брадата на нивата, с което символично се е бележило успешния завършек на жътвата.
Легенди
Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

Традиции
Наред със Нова година,Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването.
В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в който участват момите, а гадаят за всички - моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие. Булята е момиченце — изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Български фолклор - Еньовден 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.