Българската литература от Христо Ботев до Димитър Димов


Категория на документа: Литература


Българската литература от Христо Ботев до Димитър Димов

Автор Време
Направление Заглавие Жанр Творческа история Тема Образи
Христо
Ботев
1848 - 1876 Творчеството му е „мост“ между възрожденската и новата българска литература. „Майце си“ елегия Първото отпечатано стихотворение, излязло през 1867г.във в.“Гайда“ на П.Р.Славейков.

Заглавието е стара падежна форма , която означава „към майка си“ и посочва адресата на изповедта.

Творбата отразява чувството на самота и трагичните преживявания на лирическия герой, породени от срещата с действителността. Самотата е пресъздадена чрез мотива за скитничеството и за носталгията по родния дом. Лирическият Аз е личност с неоформен мироглед. Носталгичните чувства засилват колебанията му.

Революционна поезия „Елегия“ елегия За първи път е публикувано във в. „Свобода“ през 1870г. Стихотворението разкрива безкрайното народно страдание и търси причините за него.
„Търпи, и ще си спасиш душата?!“ Лирическият говорител е разкрит чрез отношението си към робската народна участ.

„Към брата си“ елегия Отпечатано през1868г.във в.“Дунавска зора“. Творбата разкрива драматичните изживявание на личността, породени от любовта към родината и омразата към тези, които остават безчувствени към народното страдание. Лирическият герой претърпява своеобразна еволюция в позициите си, за разлика от героя в „Майце си“.

„Борба“ Творбата не може да бъде еднозначно характеризирана в жанрово отношение, защото съчетава в себе си елегично-сатиричното, пародийното и одическото. Отпечатано за първи път през1871г. Във в.“Дума на българските емигранти“. Отразява социалните идеи на твореца и настроенията от бурното време на Парижката комуна. Поставя темите за свободата и робството, за истината и лъжата, осмисляйки ги през призмата на отделната личност, в контекста на националната съдба. Лирическият герой вече е осъзнал причините за злото.
Творбата пресъздава битието като грандиозен конфликт – между добро и зло, между тиранията и свободата .

„До моето първо либе“ стихотворение Първата редакция излиза през 1871г.във в. „Дума на българските емигранти“ под заглавие“До либето ми“. Вечната тема за отношението между любовта и дълга към родината. Лирическият герой е силна личност, която призовава и любимата да откликне на народното страдание.

„На прощаване“ поема Създадена през1868г., когато поетът се е готвел да премине Дунава с четата на Жельо войвода. Изповед на млад радолюбец в съдбовен момент от живота му. Бунтовникът, борец за народна свобода.

„Хаджи Димитър“ балада Отпечатана през1873г. Във в.“Независимост“, но кога точно е създадена не се знае Възхищение и преклонение пред героичния подвиг на войводата. Името на героя е зададено още в заглавието, но в текста не присъства. По този начин е постигнато обобщението.

„Моята молитва“ Мотото е популярен евангелски израз, който присъства в християнските молитви. Отпечатано за първи път във в. „Независимост“ през 1873г. Творбата убедително доказва потребността от вяра и упование в една надлична сила – Бог, която обаче е пречупена през призмата на Ботевата ценностна система.Стремежът към свобода във всички нейни измерения, непримиримостта към робството и способността на саможертва формират Ботевата представа за божеството. В текста на творбата героят не принадлежи на определено национално пространство. Двойственият образ на Бога – с помощта на антитеза е отхвърлен канонизираният от църквата образ на християнския Бог и се изгражда представата за един друг, личен, Бог на героя.

„Обесването на Васил Левски“ М/У ода и елегия според Радосвет Коларов. Последното Ботево стихотворение, създадено вероятно към края на 1875г.; отпечатано в Календар за 1876г. Под портрета на Левски. Пресъздава безмерната загуба за България, затова ключов мотив е плачът; отразява личните впечатления и преживявания на поета революционер. Лирическият говорител разкрива страданието и саможертвената смърт на Апостола, като по този начин извежда трагичния облик на пътя към свободата, довел до безсмъртието.
Иван Вазов
1850 – 1921г. Твори на границата на две епохи – втората полов. на 19в.до 20-те години 20в.

„Българският език“ Ода – възхвала на родното слово и благоговение пред неговата святост.
Елегия- болката на поета от незаслужените обиди към езика В Пловдив през 1883г. Написано в отговор на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на езика ни, в това число руси и българи. Отпечатана в стихосбирката „Поля и гори“ - 1884г Основна тема – единството на понятията език, нация, история.
Мотиви – светостта на родното слово, родно – чуждо, език – народна съдба; минало-настояще-бъдеще. Лирическият говорител изгражда образа на словото.

Народен поет, образец за гражданско и творческо поведение, личностен модел за поколения български творци и общественици. „Отечество любезно“ стихотворение Първото в стихосбирката „Поля и гори“1884г. Поставено на първо място в стихосбирката, стих.подема възрожденската традиция образът на родината да се свързва с митологизираната представа за земя-рай. Авторовите чувства намират израз в оригиналната постройка на творбата – от сакрализирания образ на родината в началото, достига до издигане на отечеството до ранга на национален идеал.

„При Рилския манастир“ Стихотворение – има характер на ода/ възхвала на българската природа.
/пейзажна лирика/ За първи път е отпечатано в сп.“Денница“, а по късно е включено в цикъла „В лоното на Рила“. Внушава възхищение и преклонение пред величието на божието творение.Вазовият пантеизъм обаче е по-скоро поза, изразяваща опит за багство от бездуховното ежедневие на съвременността. Светът, за който бленува лирическият герой, не притежава абстрактната божественост на пантеизма, а носи духовността, въплътена в идеала за родното.С такъв смисъл са натоварени основните символи - ДОМЪТ -сакрално пространство на българина, РИЛА – приютила християнската светиня – Рилския манастир.

„Елате ни вижте!“ Елегия
/гражданска лирика/ Най-напред е отпечатано в стихосбирката „Скитнишки песни“ За това стихотворение Вазов споделя:“Направиха ми впечатление мизерният живот на селяка в балканските пущинаци, забравени от всинца ни. За жалост, краят на този нещастен живот не се предвижда скоро.“

„Линее нашто поколение“ Елегия
/гражданска лирика/ Написано през януари 1883г. Отпечатано в стихосбирката „Поля и гори“ - 1884г. Поетът разработва проблема за взаимоотношенията между духовен водач и народ. Влиза в ролята на посветения, който може да оцени истинските стойности в живота и да ги предаде на своя народ. От една страна, лирическият герой се идентифицера със своето поколение, а от друга – влиза в ролята на съдник, който иска да върне загубилото нравствен ориентир племе в правия път.

„Левски“ ода Одата е сред петте стих., отпечатани в стихосбирката „Гусла“ през 1881г. Одата е първа в цикъла „Епопея на забравените“ и представлява основен концептуален център. Поетът поставя общите за цикъла философски проблеми: за смисъла на човешкия живот, за нравствения дълг пред обществото, за величието на подвига и низостта на предателството. Образът на Левски е изграден в два плана – като един от народа, от друга страна, лирическият персонаж е трагически извисен, недостижим и сакрализиран.

„Паисий“ ода Създадена по повод 120-годишнината от написването на „История славянобългарска“, поместена в стихосбирката „Поля и гори“ – 1884г. Одата пренася читателя назад във времето:
- първо, към Вазовото съвремие;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българската литература от Христо Ботев до Димитър Димов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.