Българска възрожденска литература


Категория на документа: Литература


БЪЛГАРСКА ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА

ЗА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ИСТОРИИ, ИЗДЛЕДВАНИЯ И ПРОБЛЕМАТИЗИРАНЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО
ВЪЗРАЖДАНЕ – ВЪЗРОЖДЕНСКИ ОПИТИ ЗА ЧЕТЕНЕ
1.Границите на Възраждането са проблематични.
-Проблемът литературност –публицистичностт
2. “Литература” на факта или факт на “литературата”.
- Книжовност и книжнина на българите от 18ти и 19ти век.
- Религиозни текстове, ръкописи и учебници.
- Как се създава канонът на литературата?
3.Публикуването на текстове. Кризата на книжното тяло – вестници, списания, периодика.
4. За езика и езиците на Възрожденската литература.
-Текстове, създадени на чужди езици – литературни почерци на отделни възрожденци.
5. Преводната литература през Възраждането.
6. местата на създаване на Възрожденската литература – географски пространства. Те са свързани с литературата като употреба и разпространение.
Пространствен модел на литературата:
-манастири, -Атонски, Рилския
7. Мечтата на модерната европейска образованост – Париж, Москва, Белград, Букурещ, Браила, Брашова, Одеса.

Одеса се оформя като център в 40те години на 15ти век. Тя се свързва с интереса към българското наследство и култура към новобългарската поезия и идеята за литературен кръг /общество/. Васил Априлов е най-важната фигура в този кръг. Цариград – 70те год. Москва – 50те – 60те год. на 19ти век. Това е кръгът, в който започва научното проучване на българския фолклор. Създават се моделите на българската белетристика, матрицата на поетическата традиция и първото българско студентско списание “Братски труд”. Големите европейски градове – Парж, Виена, Лайпциг, Смирна, Букурещ, Браила, Галац.
8. Жанрове, творци и намерения през Българското Вързраждане.

ВЕЛИКИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТАТОР И НЕГОВИЯТ ТЕАТЪР
Пътят на Войников в театъра може да бъде проследен като сложна система от послания, ситуации и места на уроци по театър. Пътят му към драматургията започва от Шумен, където публиката има изградени вече рецептори за драматургично и драматургия. Историците на театъра отчитат факторите за формирането на тази европейска нагласа. Това е убедителното присъствие на Унгарската колония в града, която налага европейски стериотипи и модели на поведение. Друг фактор е фигурата на Сава Доброполодни, един от първите медиатори на европейската драма. За негови ученици се считат и двамата големи драматурзи на Възраждането. Вторият период показва по- съществено въздействие върху формиращият се драматург в Цариград. Войников е френски възпитаник и френският колеж в столицата на Османската империя му предлага директен път за запознаване с образците на театър. Френският класицистичен театър или Шекспир. Завърнал се отново в Шумен, Добри Войников се насочва към две драматургични форми, първата – диалоговите. Пътят на Войников в диалога маркира етапите на съзряване на неговата концепция за театър. Започва с диалог между двама ученика “Връх българската народност” и достига до сложни диалози с участници 6 лица – драматическо действие и ремарки. По такъв начин Войников своебразно преповтаря рецепцията и налагането на античната драма като феномен на културата. Драма – през 1862 год. поставя на Шуменска сцена побългарената комедия на Молиер “По неволя доктор”. Този преход от диалога към драмата, който пожънал небивал неуспех, показал на драматурга няколко урока по драматургия:
- възрожденската публика не може да възприеме Молиер в този вид.
- твърде е рано да се представи комедия.
- възрожденската публика не разпознава условностите на драматургичното изкуство и го полага в параметрите на своето идеологизирано ежедневие /някои от неговите съграждани се разпознали като персонажи в тази комедия/.

Следващият период за Войников е Браила 1864г. продължава въпреки предполагаемата европейска широта на културата на Браилската публика, Войников не рискува с висока драма. Неговият път е маркиран от преосмислени и концептуални важни стъпки към опознаване на родната публика. Така се появяват конкретните му опити в драмата:
І. Това е драмата “Стоян войвода”, която отбелязва прехода от фолклорно –митологичното като културна нагласа към драматургичните опити на Войников. Той вече не рискува а разчита на рзабираемото и познатото за българското фолклорно наследство.
ІІ. 1866 г Войников поставя “Райна Княгиня”, това е най-популярната, обичана и донесла известност на своя автор историческа драма. “Райна Княгиня” е една драматизация на познат вече белетристичен текст. Тази руска повест е преведена от Йоким Груев и от Елена Мутева независимо един от друг така че може да се предполага,че е много известна сред възрожденците.
Войников отново не рискува, защото неговата публика познава сюжета, така че присъствието й в театър е породено от интереса как, а не какво се случва.
ІІІ. През 1868г в Браила на 11.06 публиката става свидетелка на новата историческа драма “Покръщението на Преславския двор”. Концепцията за тази драма е свързана с празнична ситуация и така нейните главни персонажи Кирил и Методий са разчетени кодовете на позната идеолотема – славянските първоучители.
ІV. 1870г. Войников представя историческата си драма “Велислава” и след това до 1875г. той предлага още 3 версии върху този познат сюжет и така втора редакция “Георги Тертер” – цар български, трета редакция “Десислава” и четвърта редакция “Фросина” – изключителна, уникална Войникова трагедия, тя е първата, в която Войников използва трагедиите на Шекспир като образец. Тя е в стихове и се разчита на ефекта на призраци и сенки. Тази трагедия никога не е поставяна на сцена. През 1871г. Войников предлага два алтернативни текста – “Възцаряването на Крума страшний” и “Криворазбраната цивилизация”.

В творческият път на Войников има още една драма, която коментира актуален за времето сюжет, но тя също никога не е била поставяна на сцена : “Диманка име вярна пръвнийска любов”.

Оценки на историческата драматургия на Войников . неговите съвременници нямат еднозначно отношение към историческата му драматургия. Някои от тях като Каравелов са много критични към делата на драматурга. Това което прави стойностно тази драматургия е фактът, че Войников създава теория за обществена функция на театър. Неговата концепция е да представи “Живи действия”,исторически подвизи” да намира възрожденския зрител да “слуша на жив език чувства и мисли от неговите славни праотци”. За Войников е по-важно сценичното решение, ефектите на постановката, артистичността, а не единството на текста. Идеята му е да представи историята като картина или серия от картини – не като …………. В неговата лична биография е отбелязан интересът му към историята като учебник 1861 във Виена издава кратка българска история.

ФАКТИ И СЮЖЕТИ ОТ ЖИВОТОПИСИТЕ ПРЕЗ Възраждането. Случаят Раковски.

І. Големите изследователи на Раковски. През 1917г се появява малък сборник по случай 50г от смъртта на Раковски. В него с текстове участват Боян Пенев, Михаил Арнаудов и Атанас Стоилов. В този сборник липсва само името на друг голям изследовател на Раковски от епохата, а именно Иван Шишманов. Същата година Шишманов създава текст, публикация на произнесена от него реч по повод годишнината.
ІІ. Какво казват и какво премълчават тези биографии? Текста на Боян Пенев е назован най-лесно и категорично “Биография” – 140 страници. Текстът на Арнаудов изследва поетическото дело на Раковски, а Шиманов е назовал статията си “Раковски като политик”. Едни от най-популярните изследвания на Арнаудов включват една по-късна студия наречена “Невъзможний образ”
ІІІ. “Невъзможний образ” на Раковски и изследователските заемки от литературата. И Арнаудов и Шишманов започват с препратки към литературните суети ? на Раковски. В случая с Шишманов, водещо се оказва съмнението, защото той задава въпроса за неуспешния опит на гения.
ІV. Психология на спомените и припомнянето – лица и двойници в биографията. За да се създаде биография авторът разчита на особената специфика на човешката памет. Според Арнаудов в паметта настъпва някакво разлагане на цялата картинка от възприето или чуто. В текста се предприема ревизия на елементите, така че с течение на времето първичните факти довеждат до чувствително намаляване на “истината” от някого. Къде се появява биографията на Раковски от Боян Пенев? Единствено неговата биография не цитира Вазов директно, но не означава, че е повлиян от митовете и митичните силуети за Раковски.

Автографи и автобиографии на Раковски.

Когато става дума за Раковски се подчертава, че той е един от най-авторитетните майстори на словото. Точно като авторитарен глад той винаги е държал здраво контурите на собственото си представяне, винаги е следил как ще изглежда в словото. Може би поради това се появява един парадокс. Като автор на автобиографии той не завършва нито един живопиените си текстове, от тях остават проекти, планове, откъси с неясно жанрово естество. Раковски превръща в автобиография другите си книжовни опити /? : поезия, научни изследвания, публицистика, езиковедски, етнографски трудове/. Кои са текстовете? – Автобиография / която той пише сам за себе си/ той пише и за своите сънища /птици най-често, символът им е равен на свобода/.

Съдържание на житието ми” – от 75 подточки той реализира 3 – малко преди да умре.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българска възрожденска литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.