Българска възрожденска култура и Eвропа


Категория на документа: Литература


Югозападен университет "Неофит Рилски"

Курсова работа
по
Възрожденска култура
Тема: "Българска възрожденска култура и Европа"
(Николай Генчев, "Българската култура XVв. - XIXв.)

Изготвил: Кирил Колешански, IV курс Проверил:
Специалност: Културология /Гл. ас. д-р Д. Спасова /
Факултетен номер: 10400121003
Факултет по изкуствата

Благоевград 2013
1. Разграничаване от духовната сфера на гърцизма. Българската култура в Балканската духовна общност през XVIII - XIX в.

Когато се разглежда тази тема, най - напред възниква въпросът кои са методологическите и конкретно историческите основания за отделно и специално третиране на международните проблеми на раждащата се нова българска култура, пише Генчев.

Те са няколко, казва Генчев. "Първо, че българската култура е кръстопътна, т. е. че тя осъществява историческата си еволюция на един от най-оживените и невралогични пунктове на човешката цивилизация - Балканския полуостров, който векове наред е свързвал Изтока и Запада, Европа и Азия."(Генчев, 1988:257)

Именно това разположение формира няколко културни пласта наслоени с варварска, антична и византийска култура.

От XVв. насам българската култура се развива в духовната орбита на ислямската цивилизация, с която установява контакт и констатирани взаимовлияния, споделя Генчев.

Българската култура е гранична културта, именно това отбелязва и Генчев и казва: "Поради това освен от смяната на цивилизациите тя се влияе и от многобройните преки или косвени въздействия идващи и от Изтока, и от Запада, и от Европа, и от Азия." (Генчев, 1988:257). По морски път България осъществява контакти с култури от Мала Азия, Близкия Изток, Африка и други далечни земи, отбелязва Генчев.

Тук възниква въпросът: "... нима само българската култура се е развивала в условията на постоянна смяна на духовните орбити...?" (Генчев, 1988:257). Авторът отговаря сам на себе си, че всяка култура се е формирала по този начин за да се стигне през боржуазния период до формирането на първата космополитна цивилизация в човешката история.

Освен водещите културни центрове съществуват и многобройни етнически култури, които просто са се присъединявали на даден етап към съществуваща вече цивилизация, без да могат да я трансформират или въздействат. От този тип е българската култура, пише Генчев. Този културен тип проявява повече рефлекс към адаптацията, отколкото сила и потенциал да наложи своя дух и бит, допълва Генчев.

Българската култура по архаичен тип е от варварските култури. Идва от дълбините на Азия и от древните славянски обиталища в Европа.

На Балканите българската култура се развива в ареала на Европейския югоизток "...в нова природа, екологическа и историческа среда тя започва да осъществява контакти с различни култури и цивилизации за да налучка посоката на бъдещото си развитие" (Генчев, 1988:258)

Първия контакт, пише Генчев е с паметниците на праисторическата древност, отдавна изчезнала по българските земи. Този контакт не може да осигури взаимни въздействия, нито еднопосочни такива. Това не е пряк контакт, а контакт чрез вечните фактори на живота - природа, географско положение, климат енергия, екосистеми и т.н.

Втория контакт казва Генчев е с порутената, но още незатрита антична цивилизация. Осъществява се на принципа деорганизация - организация, това означава, че варварските племена сриват античната култура, но започват да проектират нейните постижения.

Третия контакт на "варварските славянски и прабългарски традиции", както ги описва Генчев е с европейската цивилизация е чрез византийската култура. Този контакт е двустепенен. В периода VII - IX в.българската култура се противопоставя социално и религиозно на Византия. Макар и с по-високи културни постижения на византийската култура, България не се изкушава и остава затворена в своя архаичен тип.

С приемането на християнството през IX в. контактът с Византия се променя. България усвоява византийската писменост и богослуженията се извършват на гръцки език. Така българската култура влиза в лоното на източноевропейската (византийската) християнска цивилизация. Основния принцип на противопоставянето се изменя от стремеж към интеграция в новата духовна сфера, пише Генчев.

Българската култура става неразделна част християнската цивилизация, без да притежава нито духовен потенциал, нитоетническата сила да я трансформира радикално, казва Генчев. Интегрирана в източнохристиянската цивилизация, тя поема специфични функции в общата културна система, като се превръща в междинно свързващо звено между цивилизацията останалия варварски свят. Като съдейства така за разширяване периметъра на цивилизацията, за разпространение на християнството и на славянската писменост, българската култура реализира световноисторическата си роля, споделя Генчев.

"От IX до края на XIV в. българската средновековна култура се развива плътно в духовната орбита на византизма като неразделна част от източнохристоянския културен модел, като активно звено на връзката на византизма със славянския свят" (Генчев, 1988:259)

В края на XIV началото на XV в. се извършва поредната смяна на духовната орбита в българската култура. България попада в османската империя, навлиза нова култура - ислямската. Българската култура се оказва под влияние на коренно противоположна такава. Налага се коригиране на историческите контакти на българската култура най-малко в три посоки, посочва Генчев.

Първата посока е падането на Константинопол през 1453 г. византизмът се оказва без историческа перспектива.

Второ до минимум са сведени връзките й с славянската културна общност. От духовен център на славянството България се окарзва културна периферия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българска възрожденска култура и Eвропа 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.