Българска литература за деца и юноши


Категория на документа: Литература


Българска литература за деца и юноши

1. Възникване на детската литература в света и у нас

Литературата е един от най-старите видове изкуства в света и у нас, но художествени текстове, създадени специално за деца, се появяват по-късно. За такава от края на 17 в. и началото на 18 в. в Англия, Франция и датировката подсказва, че те се появяват през Просвещението. Това е закономерно, така че тъмо Просвещението е епохата, налагаща преосмисляне на представата за добро възпитание. Възпитаността и образованието на подрастващото поколение започват да се ценят не само като самотническо, домашно, усилено се оценяват и като обществена задача, държавен ангажимент за саздаването на нова по-качествена в интелектуално отношение генерация. Точно това е причината първите специално създадени за деца художествени книги да се появят през Просвещението.
Поради историческото развитие у нас Просвещението съвпада с Възраждането ни и за най-ранен етап от развитието на детската литература можем да възприемем периода 1824 - 1878 г. /1824 - "Рибния буквар"/. 2 период - 1878 до Първата световна война - 1914/1916 г.;3 период - 1916 доа края на Първата световна война; 4 период - 1945 до наши дни.
През първия период, съвпадащ със зрялото развитие на Възрождението е трудно да се говори все още за същинска детска художествена литература. По-скоро са налице кратки художествени текстове, появяващи се в рамките на учебни помагала, читанки, буквари, които имат ниска естетическа стойност. Изпълняват преди всичко елементарни нужди на българското светско училище. Заради това този период се нарича "време на учебникарска книжнина".
Вторият период, през който е налице същински художествени произведения за деца и то не само под формата на книги за малките, но и под формата на детска литература, печат и дори на художествена критика на литературата за деца. През същия период наистина се развива предимно поезията, по-слабо прозата за малки, но се извършва и истинска качествен скок - преодолява се тягостният дидактизъм и започват да се срещат все повече пълноценни художествени образи.
третият период - най-кратък хронологически /30 г./ е най-плодотворен, именно тогава се създава българската литературна класика за деца. Вече не само се развиват пълноценно всички жанрове, включително прозаичните, но като качество детската литература догонва и изравнява критериите си за художественост с тези на литературата за възрастни. Причина за това стават два факта - най-добрите автори за големи пишат и за деца, а освен това се засилва потокът на преводи от европейската и световната литература, неизбежно създава предпоставка за съизмерване на чуждите художествени постижения.
Четвъртият период е незавършен - в първите му години /9 септември 1944 г./, детската литература е силно обременена с партийни лозунги. Сравнително бързо се оказват неуместни като пропаганда сред детската аудитория и от 60-те години са преодолени.

2. Учебникарската книжнина през епохата на Възраждането

Детската литература у нас се появява в приоритета н своите образователни функции. Стимулите, каращи автори да пишат за деца в най-ранния й етап у нас не са в чистия смисъл на думата художествени - творбата се създава, за да осветли някаква нравствена или познавателна идея, а естетическата стойност на произведението се подценява. Българските автори през Възраждането се вълнуват основно от това на какво ще научат детето, а не как ще бъде постигната основната цел. Оттук произтича и една от основните особености на детската литература в периода - тя е силно дидактична. Това означава, че текстовете имат ясно изразена нравоучителност, а самата възпитателна идея се поднася в оголен вид, директно, без да се разтваря в художествени образи. При това нравоучителните послания са центрирани около няколко носещи за епохата идейни постулата - трудолюбие, култово преклонение пред труда, прослава на знанието и утвърждаване на партриархалните нравствени ценности. Дидактизмът е трайно присъстващ белег на всички произведения /създадени през периода, но следите му се открояват дори и в началото на следващия етап./.

Художествените текстове през Възраждането, предназначени за малки не се появяват в книги, предназначени за четене извън училището, а в учебници. Всъщност първата художествена книга за деца у нас излиза чак две години след Освобождението - "Детска гусла". Фактът, че мястото за публикуване на детски творби е учебникът, има своето логично обяснение в културно-историческата ситуация - от 30-те години на 19 в. у нас започват да се появяват светските училища, които идват да заменят старите килийни.
За техните нужди са необходими и съответните учебници, които да включват знания с обективна стойност, практически приложими в живота и отговарящи на нуждите на модерната епоха. Оттук произтича втора особеност. Тя има енциклопедичен характер - означава, че в рамките на едно книжно издание се включват дялове от различни области на науката, за да бъдат задоволени основните сфери на образованието, при това всеки урок осве описанието на съответния учебен въпрос, е придружен с някакво стихотворение, късо разказче, което в художествена форма обяснява съответните явления. Именно тези кратки и непретенциозни текстове с немного високи художествени качества дават началото на българската детска литература.

В периода 1824 - 1878 г. у нас са издадени повече от 100 буквара, читанки и учебници. Далеч не всички от тях имат еднакви достойнства, но почти всички са създени от книжовници, които работят като даскали. Това означава, че съставителите на собствен гръб в практическите си занимания в школото са изстрадали необходимостта да има художествени четива, които да илюстрират дадени познаватели или възпитателни задачи. Сред по-ярките представители на учебникарската книжнина от 19 век са следните имена:
А. Петър Берон, който никога не е даскалувал в БЪргария, но е енциклопедист-пресвотител от европейски ранг, създал през 1824 г. първия български учебник със светско съдържание, чието истинско заглавие е "Буквар с различни поучения". Седем дяла, в окито освен граматика и смятане, запознава детето с основните понятия от историята, георграфията, естествознанието и етиката. Към учебните единици във всеки от дяловете се срещат и отделни художествени четива, които с преносна образност илюстриат дадени понятия. Голямо достойнство на учебника е демократичният му дух, разбираемостта на езика и умението на автора да държи сметка за разликата между възприятието на зрелия и малкия човек. Тези качества обясняват защо след първото следват още 10 преиздания на "Рибния буквар" до Освобождението.
Б. През 40-те година 19 век двама свищовски учители Неофит Бозвели и Емануил Васкадович отпечатват в отделни книги един учебник със заглавие "Славянобългарское детеводство". Самото заглавие подсказва, че учебникът им изтъква причасността на българския народ към славянското етническо семейство. Предимство на учебника са великолепните художествени описания на различни кътчета от нашите земи. Тези кратки разказчета възпитават трудолюбив дух през призмата на географското възхищение от българския ландшафт.
В. Отново през 40-те години на 19 в. в Москва е издаден учебник със заглавието "Български буквар", чийто съставител не се подписва в духа на тогавашната самопредстава за скромност. Днес е установено кой е авторът - български студент в Московския университет - Георги Бушмен или Бусиен. Учебникът е забележителе с това, че включва като отделен дял текстове на записани български фолклорни песни от различни региони на страната. Този факт е знаменателен, защото е свидетелство, че българските писатели започват да оценяват фолклора, като източник на теми, идеи, образи, които могат да обслужват и модерната култура.
Г. През 60-те години излиза учебникът "Другар за децата" от Павел Калянджи. Изданието е обременено от твърде претенциозния и труднодостъпен стил на изказ, но пък е интересно с факта, че включва вече няколко кратки разказчета с деца-герои, което загатва, че е налице процес на търсене на специфичния образ на герой на детската литература.

3. Елин Пелин

В следосвобожденската детска литература Елин Пелин е авторът, комуто най-добре приляга определението "класик". В голямото му по обем и разнообразно по жанр творчество за деца и юноши, постигат своя завършен вид всички онези, които възрожденската учебна книжнина отстоява. Започва да пише за деца през първите години на 20 в. случайно, след като вече се ползва с име на утвърден разказвач за възрастни.

Започва с непретенциозни римушки под илюстрации в детския периодичен печат, но много бързо усвоява и други жанрове - пейзажна лирика, поеми и стихотворни приказки, приказки в проза, разкази, романси и др. Във всичките тези жанрово многолики форми, той е оставил съвършени образи.

Лирика - поузията е неголяма по обем и изцяло посветена на природата. Всъщност пейзажната лирика е най-добре усвоеният жанр от българската детска литература в началото на 20 в. Но дори на фона на обилната продукция по онова време стихотворенията му се открояват и никога не могат да бъдат сбъркани с други. Техните особености са:
- творбите са кратки, стилът е скъсен и у читателя се създава усещане, че едва ли не словото се лее на един дъх, но тази лекота всъщност е резултат от многократно преработване и редактиране на текста.
- като поет не е многословен. Той владее рядката дарба да подбере един-единствен, но достатъчно емблематичен образ, който да създаде представа за даден годишен сезон - зима-пързалка; лято-ливади и пр.
- Никога не описва природата самоцелно като абстрактен обект па изображение. Стреми се да открои човешкото присъствие сред нея или въздействието й върху човешката душа, поради което можем да твърдим, че пейзажът му е хуманно облагороден, както всъщност е в разказите му за възрастни.
- Много често инициалният /начален/ стих е под формата на интимно обръщение към някакъв природен феномен. Това създава у детето-читател илюзията, че едва ли не то самото разговаря с природата и се намира в състояние на непосредствено общуване с растение или животно.
- Повечето от творбите му звучат ведро и оптимистично. Скръбните нотки на соиални внушения, които знаем от разказите за възрастни, не намират място в поезията му за деца. Явно е, че когато пише за малките, се стреми да съхрани вродения детски оптимизъм, който и без друга по-късно животът му ще разколебае. .................

Лиро-епика - в тази област са върховите постижения на Елин Пелин. Творби като "Трите баби", "Чохено контохче", "Шар Шишко", "Страшен вълк", "Дядовата ръкавичка" се срещат дарбата дарбата на поета и майсторството на разказвача. Споменателните поеми и стихотворни приказки имат хумористичен характер, но се забелязва колко умело авторът успява да дозира смешното в зависимост от критикувания недостатък. Така например, ако изобличаваният порок има проявления само в сфератга на битово-делничното, поетът използва по-леките форми на хумора, в които има повече разбиране към дребния човещки порок, отколкото жлъчна пародия. Така е при изобразяването на клюкарството в "Трите баби" или на суета и алчността в "Чохено контохче". Ако обаче порокът има обществен резонанс и застрашава живота на големи човешки общности, добродушният присмех и разбирането изчезват, за да отстъпят място на хапливата ирония и дори сарказма. Ирония наприме, откриваме в стихотворната приказка "Страшен вълк", която изобличава безсилието на селските първенци, а жлъчният сарказъм е налице в хумористичната приказка "Цар Шишко", в която зад образа на самовлюбения и жесток владетел, съвременниците на Елин Пелин откриват чертите на тогавашния цар Фердинанд. /За изпита да прочетем "Цар Шишко"/.
По-специално място в лиро-епиката на Елин Пелин заема стихотворната приказка "Дядовата ръкавичка". Нейният финал действа шокиращо със садистичната развръзка: невинните животни са безмилостно избити от старците. На пръв поглед садистичния край на творбата може да ни стъписа, като имаме предвид станалата клише фраза за хуманизма на Елин Пелин. Истината е обаче, че творблата има по-особено идейно съдържание - тя е пародия, критично отношение към инерцията и традицията. Белезите на традицията са натоварени с противоположен заряд. Приказката е написана през 30-те години. С неочаквания садистичен финал, Елин Пелин иска да покаже на своите колеги, че детското творчество има нужда от идеи. /пародия - вид критично отношение към традицията. В литературознанието, пародия се наричат онези творби, която представлява критично отношение към традицията, но и натоварва с противоположен на очаквания смислов заряд./ "Дядовата ръкавичка" е пародия на детска приказка. Всъщност обаче въобще не е за деца. Тя е агресивна по-скоро към писателите, пишещи за малки, за да им подейства отрезвяващо с шокиращия садизъм от финала си, това да загатва колко вече е преекспониран яркият оптимизъм на детската ни литература. Това е елин-Пелиновото предупреждение, че творчеството за деца се нуждае от идейно обновление

Романи - автор е на 2 романа, които макарда имат общ герой, са напълно самостоятелни произведения, а не 2 части на един роман. Те се различават дори по жанр. Първото произведение е "Ян Билиян - невероятните приключения на едно хлапе" /1933 година/. По жанр това е приказно-фантастичен роман - пародия. Втората творба "Ян Бибиян на Луната" /1934 г./ по жанр е приключенско-фантастичен - липсва пародия. От художествена гледна точка той е много по-успешен от първия роман. Това е творбата, в която за пръв път в нашата литература се изобразява непослушното дете. До момента традицията е изграждала упорито само типа на непогрешимото дете, което блести от добродетели. Елин Пелин дръзва да пародира традицията като гради персонаж, който не е идеализиран и е много по-близък до реалния живот. Героят му е характер в развитие, който плаща висока цена за своите грешки и накрая наистина става добродетелен, нотази добродетелност е изстрадана и заради това читателят може да повярва. В този смисъл първият от двата романа е приложно явление в развитието на българската детска проза между двете световни войни.

4. Ран Босилек /Генчо Негенцов/

Идеалист, добрият, юбимец на децата. Блестяща кариера на софийски адвокат, завършил в Австрия. Затваря кантората си, хваща влака и отива в дълбоката провинция да стане даскал, за да отвори очите на децата за литературата. Обича децата и те му отговарят със същата любов. Редактор на списание "Детска радост" в продължение на 25 години. Единствен от големите имена на детската литература между двете световни войни, той посвещава изцяло таланта си на малките и никога не е писал за възрастни. При това дарбата му е безспорна и се реализира в различни направления. Освен като поет, автор на приказки и на рисувана проза, той е и дългогодишен редактор на списание "Детска радост" /1922 - 1945 г./ - най-авторитетното периодично издание за малки от този период.

Лириката му не е голяма по обем. По тематика не се откроява с никакви неразработвани проблеми от дотогавашната традиция. Тя обаче се ползва с респектираща популярност, защото е освободена от гръмката патетичност и декларативност на предходните автори. Два са водещите мотиви в поезията му - обичта към бащиния край и детските игри. Най-популярни и днес творби на патриотична тема са: "Родна стряха"; "Я, кажи ми облаче, ле бяло", като последната е създадена в стила на гурбетчийската народна песен. В известен смисъл тези стихотворения могат да се възприемат като аналог на Вазовите и Славейковите "Аз съм българче", "Татковино"; "Де е България". Ако се направи съпоставка между тях, могат отчетливо да се проявят развойните тенденции в пътя, по който еволюира детската ни литература. Ако при Славейков и Вазов тонът е театрално приповдигнат, гръмко тържествен, при Ран Босилек той е интимно-лиричен и носи топлотата на съкровеното споделяне. Ако при Вазов и Славейков образът на родината е хиперболизиран до необятносту при Ран Босилек е налице тенденция: родното е представено чрез литота и свежда обичаното пространство до "бялата къщурка с две липи отпред".
Ако при Славейков и Вазов доводите на патриотизцма са от исторически или социален характер, то при Ран Босилек те са пречупени през познатото за всяко дете - безгрижните игри, родителската любов, веселието на детството. В този смисъл, чрез проследяване на пътя, който изминава патриотичната тема в детската литература, можем да направим изводи за промените в художественото съзнание на самите автори. Те търсят начин все по-тясно да се доближат до детето да погледнат на света през неговите очи, да се освободят от сухия дедактизъм.

Издал е няколко сборника с преразказани народни приказки, сред тях "Неродена мома"; "Незнаен юнак"; "Момче и вятър"; "Чудната кутийка". Когато обработва фолклорни мотиви, авторът не се задоволява само със стилистино осъвременяване на езика. Той търси актуалното в идеята и поставя нравствен акцен върху нетърпимостта към натрупаното по нечестен път богатство, лъжата и арогантността. Преобладават приказките с битов сюжет, в които разказвачът изгражда модела на патриархално-моралния човек: беден, но честен, благородно състрадателен, но и несломим пред неправдата.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българска литература за деца и юноши 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.