Бохумил Храбал


Категория на документа: Литература




Курсова работа

Тема:
Драматичната европейска история в романа "Обслужвал съм английския крал" на Бохумил Храбал

Дата на предаване: .............................................

Изготвил:
Виктория Каменова

Бохумил Храбал е една от най - колоритните личности на чешката литература. Неговото име се нарежда до това на Хашек и Чапек, а също така и до на величията от 19 век. Произведенията му са преведени на повече от 30 езика. Храбал е новелист и автор на разкази, чиито истории са повлияни от сюрреализма, дадаизма и психоанализата. Стилът му е силно полвлиян от Джеймс Джойс. Едни от най - известните и превеждани произведения са "Строго охранявани влакове" и "Обслужвал съм английския крал".

Романът "Обслужвал съм английския крал" е написан през 1971г., но е публикуван едва през 1989г. Книгата е забранявана за печат в родната му Чехословакия и много хора са попаднали в затвора заради опита им да я разпространят във формата на машинописен текст. Съдържа в себе си типичният чешки хумор и разкрива прищевките на богатите през погледа на един млад келнер. Езикът на Храбал много се доближава до разговорния, затови и книгата е толкова разбираема и лесно четивна. Има от всичко, любов - чисто на сексуално ниво и такава, която вълнува душата, смърт, наслада, катарзис, човешки терзания и т.н. Една история, която грабва още със заглавието, богата на образи и герои, и не оставя читателя развнодушен до края на романа.

Действието се развива през първата половина на миналия век и се състои от пет части, обединени под формата на разказ - равносметка на един живот. Разказва главният герой - бедният момък с фамилия Дити. Той не ни се разкрива от начало, а след няколко десетки страници научаваме фамилията му, начина, по който изглежда и най - вече произхода му. Изключително беден, израснал под грижите на баба му, която събира мръсно бельо, изпира го и след това го продава, героят мечтае за богатство и собствен хотел. Пред очите му всеки ден се разкрива гледката на лукса и богатите господа, които харчат своите пари без мярка. Тази идея за богатство се разгаря ума на младия келнер и той започва да прави планове да забогатее. Едно нещо обаче не спестява за себе си, а именно своя нисък ръст. Освен, че е твърде несъстоятелен героят е много нисичък, което поражда комплекс за малоценност и допълнително го измъчва. Докато изкарва парите си с малка измама, в хотела, в който работи пристига търговец, който веднага открива в него плам и характер на победител. И героят ни "пораства" за секунди. През това време Дити открива и насладите на плътската любов. В публичния дом "При Райска" сбъдва мечтите си за удоволствие и внимание от страна на жените. Всяка вечер той купува различно момиче и я обгрaжда с цялото си внимание - бързо се превръща в любимец сред жените. Но не само в личен, но и в професионален план героят се издига. Стартирайки от келнер достига до обелкелнер. Настъпва и един от повратните моменти за героя и в романа- обслужването на абисинския крал и получаването на ордена за благодарност от същия този крал. С този "злополучен орден", както го нарича героят, получава признание за своята работа, което отдавна е чакал, но навлича гнева на колегите си. Но истински неприятен става, когато спасява младата немска учителка по физкултура от хулигани,. На нея както и на всички останали немски средношколци за назидание чешките момчета събуват белите чорапи от краката и ги взимат като трофей. Преди началото на Втората световна война Нацистка Германия без използване на военна сила присъединява редица територии в Европа: Австрия и Судетската област, централните райони на Чехия и Мемелската област. Навлизането на немците в чешка територия, сядането им в ресторантите, използването на общи помещения се оказва крайно нежелателно и изключително бурно прието. Героят започва да обслужва германците и дори научава сам езикът им "...всички наши келнери се държаха с немските гости така, сякаш не разбират немски, дори самият оберкелнер Скршиванек разговаряше с немците или на английски, или на френски, или на чешки..." За нашия млад келнер наличието на немците е абсолютно нормално, той става техен приятел, с желание разговаря с тях и без да се замсили и дори осъжда чешките действия спрямо тях. Важен фактор за това оказва и запознанството с вече спомената учителка - Лиза. "...а сега видях, че и немкинята е дребничка като мен..." Веднага се влюбва в нея. Жената, за която винаги е мечтал. За Дити произходът няма никакво значение, когато на първо място са поставени чувставата. Но ненавистта на околните се засилва "Скршиванек ме изгледа с чужди очи" , "почна да гледа през мен, сякаш изобщо ме нямаше там." Героят ни силно се влияе от своя колега и учител - оберкелнерът Скршиванек, който е "обслужвал английския крал" и го учи на всички тънкости на занаята, как да разпознава гостите, как да прочита мислите им и т.н. Но постепенно между тях застават пристрастията на героя ни. Негативното отношение е главно заради любимата му германка. "...веднъж даже спипах зад вратата сервитьора, който и носеше пълнено телешко, да плюе в чинията, нахвърлих се отгоре му, за да взема чинията, а той ми я залеепи за лицето и ме заплю, полсе, кокато избърсвах изтиващата слузеста маса от очите си, плю в лицето ми...дотичаха и всички келнери, и всеки от тях ме заплю в лицето, плюха ме дълго." Сами се обеждаваме за ненависта на чехите към предателите от собствения им народ. Героят ни с изключителна наивност вярва, че немците имат правото да се разполагат с страната му, както им е удачно.

От историческа гледна точка отношенията между Германия и Чехия се влушават след нарушаването на човешките права на судетските немци от чешка страна. Правителството предприема редица мерки по обезпечаването на правителсвото на немците, но напрежението не намалява. Заражда се Първи и Втора судетска криза, която завършва с подписването на Мюнхенската спогодба, на която се решава Судетската област да се приобщи към Германия, а след това и цяла Чехословакия. Малко по - късно след редица разпокъсвания на чешката територия Германия окупира останалата от Чехословакия част, включвайки я в състава на Райха под името "Протекторат Бохемия и Моравия".

И докато в страната на нашият герой немците окупират всичко и завладяват Прага, той се влюбва все повече в красивата Лиза. Минава му дори изменническата мисъл : "знаех как всички чехи са несправедливи към немците." Но в този момент не се замисля за съдбата на родината и народа си, в немските среди той се чувства уважаван, не се срамува от фамилията си Дити, на чешки означаваща дете, а напротив дори се нарича Хер Дити. След публичното му заплюване героят бива уволнен, но започва работа в "първата европейска станция за благородно човековъдство". А именно кръстосването на благородната кръв на немски девойки с тази на немски пълнокръвни войници. Няма как във тази връзка да не се върнем към историята и споменем за геноцида над евреите, циганите, комунистите, хомосексуалистите, инавалиди и др. от страна на Нациска Германия. И докато геноцида избивал нечистите раси, в Аушвиц се разгадавали тайните на генното инжинерство, за да се премехне долнокачествените човешки гени и да се създаде германска супер раса. В романа се описва как младите родилки посещават лекции, на които им се чете историята на Германия, а те от своя страна трябва да запомнят наизуст, за да може тя да проникне в тялото им докато стигне да утробата им. По цял ден героят ни сервира на тези млади бременни жени, но и за тях той си остава слуга " бях прислуга, нещо като шут или джудже", макар в началото сам да казва "И аз за първи път разцъфнах." Тук идва и моментът, в който Лиза му предлага ръката си. Също много важен момент за героя, тъй като трябва да мине през пълен лекарски преглед, за да се установи, като представител на друга раса, възможно ли е да се ожени и заплоди арийска немска кръв. Способен ли е да се конкурира германците и достоен ли е да бъде мъж на Лиза. Освен лекарски преглед следва явяване пред Върховния съд с пълно описание на рода му. Един унизителен процес, на който Дити се подлага от любов. И тук идва преломният момент за младия келнер, а именно появата на чувство за вина, което го преследва от момента, в който е изправен в лекарския кабинет. Той сам се замисля над ситуацията - докато в собствената му родина, екзекутират неговия народ, сред които и негови близки, героят се подлага на преглед за определяне на мъжествеността му. "И аз изведнъж си представих съобщенията във вестниците, че същия ден, в който немците убиват чехи, аз тука си играя с пениса си, за да докажа, че съм достоен да се оженя за германка." В крайна сметка Дити получава документа с печат с разрешение за брак, но веднага се сеща как с този печат чешките патриоти са осъждани на смърт. Тази идея, че е предател се настанява трайно в него и не му дава мира, но въпреки всичко се венчае за германката. Сватбата се състои, но много силно напомня военен акт, отколкото обети на двама влюбени. Нацистките символи са навсякъде, пречупният кръс е по дрехите, по знамената, дори по самата булка, а бюстът на Адолф Хитлер допълва цялата картина. Церемонията е реч за кръвта, дълга, за честта, за създаването на наследник, за войната - изцяло лишена от романтична нотка. В края всички поздравяват булката, а "чешкото нищожество" подминават. Никой не поема ръката му, за да г поздрави, никой не му казва наздраве. Равносметката за наивния ни герой е повече от ясна, той се оказва никой, далеч от родината далеч от народа си, принуден да тай цялата обида дълбоко в душата си. И въпреки всичко нотка на гордост се прокрадва в него, че той е успял да омае красавицата Лиза, а не някои от многото немски военни, които сега я поздравяват. Решението за дете също идва без емоция, а продиктувано отново от дълга на германката към страната и. В този период Германия е на прага на война с Русия и героят ни е обвинен в подстрекателство и разпространяване на фалшива информация. Първото значително поражение на Германия е по време на контранастъплението на СССР при Москва. В крайна сметка Германия губи свойте позиции и капитулира."...как всички бяха замаяни от победата над Франция и Полша, а сега виждах червените знамена с пречупен кръст, обвити в пламаци..." Но освен хилядите жертви, който дава войната Дити губи и съпругата си под руините на бомбандираните сгради. Войната е тежка и опустошителна, но за героят ни е ново начало. С марките, които му оставя Лиза си купува хотел, който в крайна сметка му бива отнет. Марките, който жена му взима като трофей от евреите, го правят милионер, сбъдват мечтата му. Но защо са му милиони, когато дори като милионер отново не е приет сред богатите като равен.

На края на романа господин Дити се оказва обкръжен само от едно конче, коза и котка, но те му остават истинскии верни и преданни. В този период се извършва истинската равносметка на живота, тук нахлуват дори мислите за смъртта, представена като красив акт.

Библиография

1. Бохумил Храбал, "Обслужвал съм английския крал", прев. от чешки Васил Самоковлиев, ИК "Колибри", София, 2012

2. Яница Радева. Критика

3. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0 (Втора световна война)

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Бохумил Храбал 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.