Библейски образи и символи в пространното житие на св. Кирил


Категория на документа: Литература


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
ФАКУЛТЕТ ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ

"Библейски символи и образи
в Пространното житие на св. Кирил"

/КУРСОВА РАБОТА ПО БИБЛЕЙСКИ СИМВОЛИ И ОБРАЗИ
В СТАРОБЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА/

ИЗГОТВИЛ: ПРЕПОДАВАТЕЛ:
АСЯ ДИМИТРОВА /ПРОФ. Д-Р КЛ. ИВАНОВА/
ВТОРИ КУРС, ФАК. № 4661
СПЕЦИАЛНОСТ: БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ

СОФИЯ, АПРИЛ 2014г.

С житието на св. Кирил започва славянската книжовност, защото то е едно от първите оригинални произведения, написани на славянски език, следващо най - добрите византийски образци на този жанр. Както знаем, житието е една от най - типичните и широко разпространени жанрови форми на средновековната литература. Създадено по законите на житийния жанр, изгражда образа на една личност, съчетаваща божественото съвършенство на светеца с чертите на един високо нравствен, образован човек, изпълнен с чувство за дълг, ревностен християнин, апостол и просветител.

Най - вероятно Пространното житие на Кирил е възникнало в Моравия между 873 и 885г., през времето когато Методий си е възвърнал епископския сан и се е отдал на книжовна и църковностроителска дейност. По стародавна традиция онзи книжовник, който напише житието на даден светец пише и останалите творби, които са нужни за неговото почитане: кратко (проложно) житие, похвално слово, служба. Тъй като автор на Похвалното слово за св. Кирил е Климент Охридски, мнозина са склонни да виждат в негово лице автор и на този текст.

Житието се нарича пространно, тъй като е обхватно по обем и съдържа подробен разказ за живота и деянията на светеца /за разлика от краткото/ проложно житие, в което са представени сбито само някои по - важни епизоди и което е предназначено да се чете по време на църковна служба./

Пространното житие съдържа:
1. Увод
2. Същинска част
2.1 Сведения за родителите
2.2 Детството на героя
2.3 Деянията на агиографския герой
2.4 Смъртта и посмъртните чудеса
3. Заключителна част

Още от първите редове на житието авторът се стреми да подчертае изключителността, богоизбраността на героя чрез характерната за агиографския жанр идеализация. В началото се съобщават факти и информация за родното място на агиогероя и за семейството му. "В град Солун имаше един благороден и богат мъж на име Лъв, който заемаше друнгарска длъжност под властта на стратег. Той беше благоверен и праведен и спазваше напълно всички божи заповеди, както някога Йов". Обичаен похват е да се каже, че децата в семейството са три или седем. Кирил е седмото дете - символиката на числата играе важна роля в библейските текстове. Седем е числото на спокойствието, синтез на Бога и света, защото се получава от събирането на Божията тройка /душата/ и светската четворка /тялото/ или означава, че човек е създаден от душа и тяло. В детския период от живота на Константин - Кирил в Пространното му житие то се явява три пъти - той е седмото дете в семейството, след раждането му родителите му живеят като брат и сестра 14г. /14 се схваща като два пъти по седем/, на седем години Константин сънува пророчески сън. Акцента на седмицата в детския период от живота на героя показва неговата бъдеща съдба - той е предопределен да стане светец. Малкото дете отказва да бъде кърмено от дойка: "..за да бъде добрата издънка от добър корен отхранена с чисто мляко".

Още в детската си възраст Кирил е модел за съвършенство и подражание. Той избира за своя другарка в живота мъдростта и не се разделя с нея до края на земния си път. В епизода, в който се разказва за съня му, вместо обяснение идват цитати от библейските книги Премъдрост Соломонова и Притчи. Символно най - натовареният епизод в текста. Кирил сънува, т.е. получава познание чрез отвъдното, божественото. Самият му сън е алегоричен - избира си девойка за невяста, нейното име е София и означава мъдрост, т.е. той става "философ", почитател на мъдростта: "Когато беше на седем години, детето сънува сън и го разказа на татко си и на майка си, думайки: "Стратегът събра всички девойки от нашия град и ми рече: "Избери си от тях, която искаш твоя връстница за съпруга и помощница. Аз, като се огледах и разгледах всички, видях една най-красива между тях, със светнало лице и богато украсена със златни мъниста, с бисери и с всякакви украшения; името й беше София, сиреч Премъдрост. Нея избрах." Като чуха тези думи, родителите му казаха: "Сине, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си; защото заповедта на закона е светилник и светлина. Кажи на Премъдростта: "Бъди ми сестра" и направи мъдростта своя сродница. Защото Премъдростта сияе повече от слънцето и ако вземеш нея за съпруга, с нея ще се избавиш от много беди."

В учението се стреми към познанието и иска да го овладее напълно, като за кратко време изучава много науки. На него Божият дар му е даден "да учи и разбира с лекота езиците". Стреми се да подражава на Григорий Богослов, един от най - големите раннохристиянски теолози. И отдавайки се на наука, той си седеше вкъщи и учеше наизуст писанията на свети Григорий Богослов. Нарисува на стената кръстен знак и написа такава похвала на свети Григорий: "O, Григорие, човече по тяло и ангеле по дух! Ти, бидейки човек по тяло, наистина се явяваш като ангел; защото твоите уста, като устата на един от серафимите, прославят Бога и просвещават цялата вселена чрез изяснение на правата вяра. Приеми, прочее, и мене, който коленича пред тебе с вяра и любов, и ми бъди учител и просветител!" Такива слова изричаше Константин. Хиперболизацията има за цел да подчертае неговия изключителен ум и жаждата му за знания. Сякаш, с всичко което прави Константин като малък се подготвя за великото дело на своя живот - изучава много и различни науки, отказва се от всички земни удоволствия и суета, за да насочи духовната си енергия към просветляването на човешките души чрез вярата и просвещението.

В случката със сокола, която има свой аналог в Библията се чувства Божията намеса в житейския път на светеца. Соколът е символ на властта, мъжеството, удоволствията, войнските подвизи, светското - Кирил е раздвоен между земното и божественото и Бог премахва тази раздвоеност с изчезването/ изгубването на птицата - той остава далеч от земния живот, за да се отдаде докрай на християнската идея. Следвайки средновековния канон, авторът въвежда този момент, за да покаже вътрешната мотивация на своя герой в пътя към светостта и отказа му от видимото. Епизода е драматично разгърнат - детето страда от загубата на сокола и точно това го кара да преосмисли ценността на преходните неща. " Един ден, според както беше обичай у богаташките деца да си устройват забавления с лов, излезе и той с връстниците си на полето, като взе своя сокол. Щом го пусна яви се по Божие усмотрение вятър, грабна сокола и го отнесе. От това момчето изпадна в униние и скръб. Тъй милостивият Бог, със своето човеколюбие, като не искаше детето да привикне на житейски удоволствия, лесно го улови, както едно време беше уловил чрез елен Плакида по време на лов, така [улови] сега и Константина чрез сокол. (...) А той като се замисли върху суетата на тоя живот, окайвайки го, думайки: "Такъв ли е този живот, та вместо радост, настъпва скръб? От днес ще поема друг път, който е по-добър от тоя, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот".

В цялото житийно повествование се долавя стремежът на автора да доближи и уподоби героя до архетипните библейски образци. Кирил предпочита живота в отшелничество, но любовта и дълга го принуждават да остави като Христос уединението и да се отдаде на проповедническа и апостолска дейност.

Деянията на агиографския герой са най - важният елемент от Същинската част на всяко житие. Проследявайки мисиите на своя учител, житиеписецът подчертава апостолските му подвизи и го уподобява на апостол Павел, най - ревностния последовател и разпространител на християнското учение. За да подчертае значимостта на делото му, авторът градира неговите мисии.

Първата е срещу иконоборците /сваления патриарх Анис, възрастен и многоопитен полемист, опитващ се да пренебрегне Константин заради неговата младост/, в която философът изразява качества на изключителен оратор и полемист, сразява го с остротата на ума си, със своите ясни и точни аргументи. Спорът - въпросът за почитането на иконите /засегнат и в мисията при хазарите/. Не трябва да се прави "недостойно подобие", а не изображение изобщо.

Той побеждава във всички спорове противниците си, благодарение на своята начетеност и стремежа да служи на своето дело жертвено и всеотдайно.

Втората мисия - при сарацините/ арабите през 851г./, където Константин успява да победи съперниците си не само с блестящ ум, находчивост и добро познаване на библейските текстове. Успява да срази мъдреците, като цитира техния пророк Мохамед. Писателят внушава идеята, че той е добър познавач не само на тънкостите на своята вяра, но и на останалите религии. В този спор Кирил разяснява същността на Бога - Троица. Във финала е въведено библейско чудо, характерно за жития на светци мъченици: посрамени и победени арабите му дават да пие отрова, но тя не може да му навреди.

Най - обстоятелствено представена третата мисия - спор, при хазарите през 860 - 861г. Владетелят на хазарите се колебае коя религия да избере и да приеме - юдаизма, мюсюлманството или християнството и затова е поканил на диспут представители на трите религии. Готов е да приеме вярата на победителя в спора. Константин - Кирил по забележителен начин води спора с опонентите си, разяснява отделни тези, използва цитати от старозаветните текстове и задава въпроси към опонентите си. Така чрез своите отговори враговете му сами осъзнават несъстоятелността на твърденията си: " Един от тези съветници, който познава добре сарацинското злоучение, запита философа: "Кажи ми, гостенино, защо вие не зачитате Мохамеда? В своите книги той много е похвалил Христа..." Философът му отговори: "Нека да отсъди каганът: Кажи ми, ако Мохамед е пророк, как тогава да вярваме на Даниила? Защото той е казал, че до Христа ще престане всяко видение и пророчество. Как може тогава Мохамед да е пророк, щом се е явил след Христа? Ако него наречем пророк, трябва да отхвърлим Даниила." Мнозина от тях извикаха: Каквото е казал Даниил, казал го е по Божие вдъхновение." В спора се засягат и въпроси за яденето на свинско и заешко месо, за обрязването.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Библейски образи и символи в пространното житие на св. Кирил 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.