Безумието и мъдростта в образа на Дон Кихот


Категория на документа: Литература


БЕЗУМИЕТО И МЪДРОСТТА В ОБРАЗА НА ДОН КИХОТ
В началото на 16 век в Испания се появява първата част на романа на Сервантес - “Дон Кихот”. Авторът създава образите на Дон Кихот и Санчо Панса като пародия на рицарите и техните оръженосци. Сервантес обаче не отхвърля и не осмива идеите на рицарството, а само многобройните рицарски романи, в които са забравени високите нравствени ценности и добродетели на рицарството за смертка на сензацията. В образите на двамата герои той създава литературни типове с общочовешко значение.Това, което най-често занимава изследователите на Сервантес и на неговото творчество, е образът на главния герой и най-вече разумът на неговото безумие. Мъдрец в своите намерения, в своя идеал и в словото, с което го проповядва, и безумец в действията си и в средствата, с които си служи срещу злото, Дон Кихот тръгва по света, за да има днес човечеството един прекрасен модел за висша нравственост. В първата глава на произведението той е представен като беден идалго, примирен с безсъдържателния си и безцелен живот. Увлича се в четене на рицарски романи, което го довежда до безумие. Започва да си въобразява, че е рицар, който е длъжен да се бори срещу злото. Мечтае за световна слава и дори да стане император. Дон Алонсо Кехана става Дон Кихот. Като истински рицар и той си има своите рицарски доспехи. Слага си стари доспехи, останали от неговите прадеди, взима картон вместо забрало и бръснарско легенче вместо шлем. Рицарят избира и своя дама на сърцето – бедна селянка на име Алдонса Лоренсо, която той нарича Дулсинея дел Тобосо. Той сам добре разбира, че любовта му към нея е излмислица, той се придържа към тази измислица за да се приближи максимално до онези велики и славни рицари, описани във всички тези романи, които е прочел. Вместо кон Дон Кихот яхва своята стара краната Росинант и потегля на път да дири приключени и слава. След първият си поход главният герой се връща отново в родното си селце в окаяно състояние. Но все пак той е решен да тръгне отново на път. Благодарение на съвета на “услужливия” ханджия, той решава, че този път трябва да си намери оръженосец. Тази длъжност се заема от неговия съселянин – Санчо Панаса. Подмамен от обещанията на Дон Кихот да стане губернатор на някой остров, Санчо с готовност тръгва с рицаря на неговия втори поход. Смях у читателя буди описанието му – той е нисък, дебел и тромав, облечен в селски дрехи, яхнал магаре. Санчо е образ на типичния испански селянин от онази епоха – прагматик, предпазлив и дори страхлив, здраво стъпил на земята. Показателно е и името му. Санчо е най-разпространеното име в Испания по онова време, а Панаса означава търбух. Със своя простодушен хумор той се явява като пълен антипод на господаря си и по вънщен вид, и по характер.Вдъхновявани от различни подбуди, те заедно тръгват да кръстосват из прашните и изровени пътища на Испания, за да търсят приключения. В началото на произведението оръженосецът все още не разбира духа и стремежите на Дон Кихот.А той е идеалист, готов е да се жертва за хората и за идеите си, без да търси някаква материална изгода. Защитава бедните и онеправданите, желае всички хора да живеят щастливо и свободно.. Макар и не съвсем реално, по детски наивно, той се превръща във въплъщение на доброто, което шества по света.

“Разумът и безумието на Дон Кихот”
Прашните пътища, мръсните и неприветливи ханове, липсата на щастие в човешкия живот създават реална представа за социалните и духовни контрсати в късноренесансова Испания. Именно през този мрачен и объркан период се появява романът на Сервантес “Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча”. Още с първата си част тази творба събужда огромен интерес, който е жив и до днес. Това, което най-често занимава изследователите на Сервантес и на неговото творчество, е образът на главния герой и най-вече разумът на неговото безумие.Мъдрец в своите намерения, своя идеал и в словото, с което го проповядва, и безумец в действията си и в средствата, с които си служи срещу злото, Дон Кихот тръгва по света, за да има днес човечеството един прекрасен модел за висша нравственост.Лудостта, която обзема кроткия иначе по характер идалго, превръща обикновеното му и безлично съществуване в нов ритъм на живот, с героични, макар и неуспешни прояви на рицарския му дух.Дон Кихот поема предизвикателството да носи огромната отговорност за опазване добродетелите на изчезналото странстващо рицарство.Чрез тази своя мисия той преоткрива забравените човешки ценности.Погледът на рицаря в него е извисен над дребнавото, нищожното.Макар че на пръв поглед в действията и думите на обезумелия идалго всичко е проява на лудостта, в мотивите му за действие има дълбока човечност и загриженост за съдбата на онеправданите.Прозрял истината на страшното време, в което живее, обикновеният, почти неизвестен на никого обеднял идалго дон Кихада решава да поправи света, да върне хармонията на идеализираното минало, въплатено от него в мечтата му за “Златния век”. Многократно героят излага своите цели, споделя своите намерения, от които струят хуманизъм, готовност за действие и само