Балкански литератури


Категория на документа: Литература


ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ ” НЕОФИТ РИЛСКИ ”
гр.Благоевград
Филологически факултет

Курсова работа
по Балкански литератури

на тема:

Бранислав Нушич – „Автобиография”

Бранислав Нушич е най – плодовит и най – популярен сръбски писател, автор на няколко десетки книги – разкази, фейлетони, очерки, един роман, комедии, драми из съвременния живот, исторически трагедии и други. Особено значителен е като комедиограф. Неговите комедии се играят на всички югославянски сцени, немалко от тях са давани и у нас. Роден е на 8 октомври 1864г. в Белград. Произхожда от дребнобуржоазно сръбско – цинцарско семейство. Баща му бил търговец, но още в ранното детство на писателя пропада. Заради едно политическо стихотворение бива осъден на две години затвор. В затвора написва във формата на фейлетон сатирично произведение „Странички от Пожаревацкия затвор”. По – късно е сръбски консул в Прищина и Скопие, секретар на Белградския народен театър, директор на Новосадския народен театър. До Балканската война се занимава и с журналистика. Пътувал в Чужбина. През Първата световна война живее в Италия, Швейцария и Франция. Нушич започва със стихове, но скоро намира своята област- разказа, хумореската и драмата, главно комедията. Младият Нушич е доста борчески настроен, твърде остър. Хвърлен в затвора и останал без работа, след като излиза от него, обработва сериозния разказ и очерк или се задоволява да бъде хуморист и иронизатор. В най – добрите си комедии обаче показва своя лик на крупен сатирик. Нушич оставя името си в сръбската литература най – вече като драматург. Той написва ред драматични произведения, които можем да поделим на комедии, социални и психологически пиеси, патриотични и исторически драми. Най – голям майстор е несъмнено на комедията. По – важни негови комедии са: „Народен представител”, „Съмнително лице”, „Обикновен човек”, „Свят”, „Път около света”, „Госпожа Министершата”, „Белград някога и сега”, „Опечалено семейство”, „Доктор”, „Покойник” и други. В комедиите се Нушич е реалист. Изведена е цяла галерия образи от Белград, който се развива от провинциален град в модерна столица. Нушич е майстор на разказа, но особено голям майстор се явява на сценичната техника. Той умее да проведе сценичното действие, да го заплете, да създаде драматичен конфликт и да очертае физиономиите на своите герои. Той създава действителни типове или скици и карикатури на сръбското общество: кандидат – депутат от малкия град, търговец, началник, чиновник, пенсионер, най – точен живот на произведенията на Нушич, е хуморът. Навсякъде в своите комедии Нушич показва необикновената живост на хумора, разгъва комични конфликти, разголва параци, поставя в комични ситуации по – пълно или щрихирано изградени типове, представя карикатури и с комичните конфликти, с разголените пороци, с жалките и смешни типове и карикатури, с всевъзможни контрасти и изненади умее да разсмее със смях зад който прозира спазмата на огорчението. Произведенията на Нушич имат още една, неспомената досега важна черта: актуалност. Нушич е винаги актуален, той живее като писател със своето време и среда, не случайно той развива голяма дейност във вестниците. В хумора и актуалността на Нушич като писател се крие обяснението на неговата голяма популярност. Въпреки повърхността и вулгарността в много негови произведения Нушич е значителен представител на сръбската литература от ново време. Първите значителни комедии на Нушич са „Народен представител”,„Съмнително лице” и „Протекция”.
Бранислав Нушич е несъмнено най – популярният югославски писател у нас. Десетилетия вече неговите комедии пълнят салоните на нашите театри, десетилетия вече неговите разкази и фейлетони разсмиват нашия читател. Роден пред 1864г., Нушич навлиза твърде рано в сръбската литература. Едва деветнадесетгодишен юноша, той създава вече първата си зряла комедия – „Народен представител” 1883г. Когато Нушич започва своята активна литературна дейност, сръбският обществен живот продължава да се разтърсва от трусовете на остри социални конфликти. Още първите комедии на Нушич – „Народен представител”, „Съмнително лице” и „Протекция” – се отличават с остра комична интрига, със забележителна яркост и колоритност на очертаните типове и с определена политическа насоченост. Изхождайки от традициите на своя предшественик Йован Стерия Попович и на съвременника си Милован Глишич, Нушич става създател на сръбската социална комедия, носеща ярка политическа окраска. В нея всъщност той за пръв път изнася на сценичен показ и сатирично изобличение всички уродливи и ретроградни страни на сръбския обществен живот, целия онзи свят на бюрократически произвол и примитивна експлоатация, който живее и в сръбската белетристика от това време. Спрял вниманието си върху отделни недостатъци и пороци на съществуващия обществен ред, Нушич дава ярка и доста широка картина на целия сръбски обществен живот. Колко актуални и остри за своето време са били тези Нушичеви комедии, с каква точност слагат пръст в раната на епохата, говори фактът, че дълго време те са останали под забрана. Комедията „Народен представител”, претърпяла разни редакции, е поставена за пръв път четиридесет години след като е излязла изпод перото на писателя, а „Съмнително лице”, - тридесет и пет години след написването и. Сръбските бюрократи, същите онези бакали на правдата и търговци със закона, които Нушич изобличи в първите си комедии, намериха начин да си отмъстят на младия писател. През 1887 година за едно свое сатирично стихотворение Нушич бива осъден на двегодишен затвор. От затвора писателят излиза с още по – силна образа към буржоазно – бюрократичния ред и с една нова комедия – „Протекция”. Рожба на неговия граждански гняв е книгата му с фейлетони „Странички от Пожаровацкия затвор”. На перото на големия комедиограф принадлежи и един сборник с малки разкази за Сръбско – българската война „Разкази на един ефрейтор за Сръбско – българската война”. В тях Нушич е показал ужаса и безпомощността на полупатриархалния сръбски селянин сред братоубийствената стихия на войната и изразил своите симпатии към трудовия български народ. Почувствал вече върху гърба си грубия юмрук на политическата тирания, видял затворен пътя към сцената за първите си литературни рожби – в тази сложна и тягостна обстановка Нушич прави мъжествени усилия да се задържи на всяка цена на равнището на пълноценния художествен реализъм. Красноречив пример за това е книгата му – сборникът разкази „Рамазански вечери” (1989). Тук Нушич всъщност произнася косвена присъда над буржоазния морал, противопоставяйки вече извън страниците на произведението, в рамките на цялото си творчество, нравствената сила и красотата на чувствата на своите герои от „Рамазански вечери” на любовта – стока в буржоазното общество, която няколко години по- късно той изобличи в „Бездна” и „Така трябваше да стане”. В „Бездна” и „Така трябваше да стане” той показва колко враждебен на любовта и на личното човешко щастие е съвременния буржоазен живот, как дълбоко обезобразява и покварява той нравствено човека. Изобщо трябва да се отбележи, че въпреки сложния и доста противоречив характер на творческия му път през този период творчеството на Нушич запазва основните си отличителни черти- ярко, достигащо сега вече до виртуозност комедиографско майсторство, постоянен стремеж към правдата на живота и истинска, страстна жажда за социален идеал, за намиране на здрава социална сила, на която писателят би могъл да се опре. Истински нов подем в творчеството на Нушич донася десетилетието след Първата световна война. Тогава майсторът на комедията, вълшебникът на смеха Бранислав Нушич изстреля цяла канонада от сатирични комедии срещу буржоазния свят. В „Госпожа Министершата” той изобличава с неповторима сила цялата смешна уродливост на сръбската средна и дребна буржоазия, манията и да заеме и играе значителна роля в политическия живот, маниакалната и жажда за власт и всесилие в една държава, предоставена изцяло на грабеж от страна ва едри и дребни хищници. Неговият „Доктор” е блестящо изобличение на некоронованите господари на живота, собствениците на „стоманената каса”, превърнали в стока и пазарен артикул всички човешки достойнства и добродетели, всички блага на живота и обществото. Развивайки се по тази линия, писателят достига в комедиите си „Мистър Долар” и „Покойник” до корена на социалното зло, до съзнанието за социалната порочност и обреченост на буржоазния обществен ред като система и за трудовия човек като негова противоположност и отрицание. „Автобиография” на Нушич е написана през 1924 година. Тя бележи началния момент на този ярко сатиричен период на подем и изостряне критическата сила на неговия реализъм. “Автобиография” е възлово произведение на Б. Нушич. В него са заложени основни конфликти, които ще се разгърнат в драмите и комедиите му. Времето в “Автобиография” е отчетливо изразено. Началото е свързано със свето и погледа на детето. Един марионетен театър, който се среща и в късното творчество на Нушич. Играта на децата е кривото огледало, в което се оглежда света на възрастния.
Комедиите му се отличават с голяма концентрация на сюжета в рамките на сценичната цялост. Връзката между отделните действия в произведенията му е силно изразена и непосредствена. С вроденото си чувство на комедиограф Нушич очертава и финала на отделните действия. Силата на неговия комизъм не се носи от комедийния характер. Това не е комедия на характери, а комедия на Ситуациите. Това е едно непосредствено и живо, на пръв поглед невинно повествование, един изпъстрен с безброй много анекдоти, изпълнен с много духовитост и верни наблюдения разказ, в който с присъщата му сърдечност и лукава присмехулност авторът се смее от сърце над по – дребните или по – едри недостатъци на своите герои, над света и хората. И всъщност колко много гняв зад тази сързечност, колко много горчива непримиримост зад това присмехулно лукавство, колко дълбочина и житейска философия в този залп от анекдоти и вицове. „Автобиография” на писателя е обобщение на четиридесетгодишния му творчески опит. Тук читателят всъщност ще намери много малко данни – само най – основните и главните – за живота на Нушич. Затова пък в „Автобиография”, в цялостния и дух, в нейното художествено съдържание, на всяка стъпка в полуфабулното изложение и във всяка извивка на гъвкавата и повратлива мисъл на писателя се чувства Нушич – авторът на „Съмнително лице” и „Народен представител”, на „Околосветско пътешествие” и „Странички”. По дух, по маниер, като творческо постижение и като идеен резултат „Автобиография” наистина е книга, в която живее писателят и човекът Нушич с целия си житейски и творчески опит. В този творчески смисъл тя наистина е автобиография.

Преживял болезнени колебания и горчиви разочарования, живял цели четири десетилетия с болките и надеждите на своя народ, тук Нушич се връща към стари теми, към свои любими образи, разработва епизоди и продължава асоциации, подхванати отдавна в неговото творчество. Нещо повече, тук той обобщава не само своя творчески опит, но и традициите на цялата сръбска сатира дотогава. Нушич, който с политическата си и социална сатира он 80-те години създава предпоставките за възникването на гражданската сатира на Радое Доманович, по – късно сам подхваща създадената вече от него сатирична традиция. Този факт е красноречив пример за сложния и разнообразен път, по който върви формирането на литературната традиция в рамките на една национална литература. „Автобиография” е първото значително хумористично произведение на писателя след Първата световна война. Тя не само носи зрелия опит на многогодишен творчески път, но съдържа в себе си и кълновете на бъдещото значително дело, което Нушич създава в края на 20-те и през 30-те години. С творческата си зрялост, с избистрения и дълбоко обобщаващ поглед на писателя върху света и заобикалящата го действителност тя е своеобразна творческа подготовка, пръв сигнал за атаката, която Нушич предприема в края на живота си чрез „Госпожа Министершата”, „Доктор”, „Покойник” и „Мистър Долар” срещу устоите на буржоазният свят. Докато в ранните си комедии, съсредоточавайки изобличителния си огън срещу отделни крупни социални недъзи, Нушич се домогваше стихийно по силата на своя реалистичен метод до едно повече или по – малко широко изображение на сръбската буржоазна действителност, то в комедиите си от 30-те години той направо заклейми и осъди на смърт буржоазната действителност като цяло, отхвърли съзнателно и открито буржоазния свят като система. По самото си естество избраната форма на автобиография предлага на писателя възможност, следвайки жизнения път на един млад човек, който навлиза в живота, минавайки през всички институти на съвременното общество, да разнищи буржоазния жизнен ред, да разчлени отделните части на неговата система, да разглоби отделните съставки на скелета му и да го покаже от всичките му грозни и смешни страни. В „Автобиография” всички институти и стълбове на буржоазното общество – училище, религия, казарма, държавата с нейната бюрокрация, затворът, бракът – дефилират, олицетворени в ярки гротескно – сатирични образи, под присмехулния и поглед на писателя. Корупцията, класовият характер на училището и нипригодността му за нуждите на живота, политическото хамелеонство, фалшивата благодетелност, мнимото целомъдрие – всички тези морални и социални язви на капиталистическия свят са намерили пряко или косвено изобличение в „Автобиография” на Нушич. Много истини е казал писателят на буржоазното общество, съзвучни с общия тон и дух на неговото творчество. Произведението на сръбския писател Бранислав Нушич е романизирана автобиография. Авторът разказва за своя живот и за живота на своето поколение. Той се надсмива над системата на образование, която е била предвидена за децата на неговата възраст по онова време в Сърбия.

Героят не се препокрива напълно с разказвача. В главата „Чужди езици”, героят е художествен образ на авторът, който е бил ученик в средно училище. Разказвачът обаче е вече порасналия автор Нушич, който разказва за спомените си от детството и се надсмива над някои събития и хора от тогавашното време. Основната разлика, е че героят преживява случващото се, а разкзвачът поглежда над него като страничен наблюдател. Часовете по чужди езици са истинско предизвикателство за ученика, докато разказвачът се забавлява докато си спомня тези си тревоги от изминалото детство.
Основната тема в главата „Чужди езици” е за ниското ниво на системата на обучение. Например колко неясно са написани учебниците и колко „разбираемо” обясняват учителите, за да разберат същината на урока децата.
Бранислав Нушич разказва за учителят по френски като за „грешник”, който са избрали да преподава този така труден предмет. Учителят учи френски заедно с децата, но той невинаги е подготвен за урока. Тогава той им разказва за неща, които нямат нищо общо с френския език. Когато пък учителят си е научил урока, в началото на часа винаги изнася специална реч за нуждата от френския език. Според учителят по френски ако някой иска да стане министър на външните работи няма нужда да знае френски, но ако иска да стане портиер, френският език е задължителен елемент в неговата подготовка за този пост.
Учебникът по френски, по който учат децата е не по-малко смешен от самия учител. Учениците са принудени да учат по Олендорфовия метод, защото това е единствения учебник по френски по това време. Там са написани диалози изпълнени с „непоправима” логика. Според този учебник отговорът на даден въпрос не е задължително да има нещо общо с него.
Пример за това колко безполезен е този метод на обучение, разкзвачът дава с един дипломат, който е учил френски по същия метод. Дипломатът не само говори несвързано, но и изреченията му будят смях у слушателите му.
Комичен е и начинът на обучение и по немски език. Учителят се опитва да обясни на учениците нещата, които иначе не са ясни с най-прости примери, но както се разбира по-късно те са крайно неподходящи и по този начин децата се объркват още повече. Учителят сравнява значението на спомагателните глаголи с действията на комшиите, които ти помагат в труден момент. Спазвайки обснянията на преподавателя, Сретен Йовович отговаря, че чака помощ от своя съсед по чин Живко.
Героят се притеснява още повече от изключенията в немския език, които разказвачът описва като гробница не само за един клас, ами за едно цяло поколение. Именно заради тези изключения ученик с отлична оценка по този предмет е истинско изключение.
В главата „Чужди езици” Бранислав Нушич осмива всички - учениците, които не си дават сметка, че не ги учат на нищо; учителите, които знаят колкото тях; и висшестоящите, които също са плод на тази безпомощна образователна система. „Автобиография” е ярък пример за разнообразието на художествените форми, в които се излива изобличителният патос на големия сатирик. В нея Нушич използва по оригинален начин един изключително богат арсенал от изразни средства, свързани тясно и често произлизащи пряко от самия художествен материал. Така например своеобразната логика на детското мислене и фантазия, които той широко използва, му дават простор за най – разнообразни хумористично – образни асоциации и сатирични хрумвания. В главата „От първия зъб до панталоните” Нушич така оригинално е удохотворил образите на куклите, зад които вижда и показва пошли човешки отношения и характери, че се е получила оригинална и тънка гротескна алюзия, в която вещите оживяват, но хората, взети в своята пошла същност, сами се превръщат във вещи, в мъртви и бездушни фабрични кукли, разигравани от автора. На всяка страница от своята „Автобиография” Нушич пръска своите остроти, всяка от които бие в различни цели, има много адреси. Често с голямо умение и спотаено лукавство издевателства той над своите пошли герои, принуждавайки ги сами да се разобличават най – непринудено.

Всички тези качества правят от „Автобиография”една интересна, оригинална и дълбоко реалистична книга.

Използвана литература:
1.Георгиев, Е. „Очерки по история на славянските литератури”;
Издателство „Наука и изкуство” София, 1977г.

2.Нушич, Б. „Автобиография”;
Народна култура София, 1958г.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Балкански литератури 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.