Анна Kаренинна


Категория на документа: Литература




Съдържание:

Увод.........................................................................стр.3

І. Художественият текст като обект на изследване, възприемане и разбиране................................................................. стр.4

ІІ. Силните позиции на художествения текст като ключ за разбиране и възприемане на дадено произведение.............. стр.4

ІІІ. Силните позиции в романа "Анна Каренина" и тяхната роля за разбиране на съдържанието му. .................................... стр.6

ІV.Библиография.......................................................стр.21

УВОД

Едва ли има човек на земята, който през живота си да не се е докосвал до книгите, по какъвто и да е повод. Надали има такива, който не са се потопили в този магичен свят, който може само книгата да ти покаже. Реалност и измислица да те водят за ръка през полетата изписани с различен почерк и език. Художествената литература присъства в живота на всеки човек и сам той решава дали да посегне към нея или да я има като поредния рафт пълен с книги. Каквото и да реши читателят е този, който дава смисъл на произведението. Той решава неговата съдба именно чрез своята оценка, това е критерият за значението на едно произведение дали ще бъде световно известно или ще си остане само като поредният посредствен текст написан някога от някой... Освен да ни забавлява тя има и методическа роля да възпитава и обучава. В книгите можем да намерим отговори, които ни задава самият живот. Те ще бъдат валидни и към момента на четене, макар и с други герои и други истории, но поуката ще е еднаква- нима днес да няма борба между добро и зло, нима днес няма любов и омраза. В някой случаи авторът ни дава готовите отговори, а в други оставя избора на нас, да потърсим решенията и сами да си направим изводите. Общуването между автора на художествения текст и читателите се осъществява с посредничеството на художествената творба.. При четенето на литературното произведение се възстановява историческата и културната ситуация, в която то възниква, и се участва активно в изграждането на емоционално-въздействения му свят. В процеса на възприемане на художествения текст читателят подлага на преоценка собствената си ценностна система, търси отговор на възникнали при общуване с творбата въпроси, изгражда свой модел на обществено поведение.

Когато авторът създава своята творба, той влага в нея определени значения, които възприемащият тълкува в зависимост от личния си опит, от езиковата си култура. Но има и такава литература, която носи в себе си онези неповторими идейно-художествени ценности, които няма как да не оставят следи у всеки докоснал се до нея, до всички поколения. Такава е руската художествена литература. И не е случайно, че един от романите на всички времена е руски. Руската литература е заложена в учебните програми на много страни. Правят се преводи на много езици и се радва на огромен интерес от страна на читателите.

І. Художественият текст като обект на изследване, възприемане и разбиране

За да разберем същността на обекта на възприемане, трябва да си го обясним първо като термин. В тълковния речник думата текст е обозначена като " последователност от думи, която представлява относително завършено в смислово отношение цяло". Текстът е основна единица на общуването. Той съдържа информация, която е изградена от свързани по смисъл изречения. Отношението между езиковото изграждане и смисъла на един текст е в органична връзка с комуникативния акт, в който текстът се поражда и в който говорещият цели да постигне определено въздействие върху слушащия.

Литературното произведение е сътворена художествена реалност, чрез която авторът изразява идейно-естетическото и емоционалното си отношение към проблеми от живота на човека и човешките взаимоотношения. Пресъздадените образи и събития са плод на въображението на твореца. Те въздействат на чувствата и преживяванията на читателя, който при възприемането им изпитва естетическа наслада. Художествени текстове - предназначени за естетическата сфера на общуване. В тях чрез езика се изграждат художествени образи, които въздействат на мисълта, чувствата и въображението на читателя.

Какво значи да разберем един текст след като сме го прочели? Възприели сме го, но дали сме го разбрали? На този отговор ще трябва да си дадем отговор или по-точно как да разберем текста след като сме го прочели. Разбирането на текста е въпрос на лично усещане. То е собствената ни гледна точка, то е различният поглед от всички други, то е това, което ни дава цялостната представа за произведението. А това се осъществява със силните позиции на самият текст, с които авторът ни помага да осмислим произведението му.

ІІ. Силните позиции на художествения текст като ключ за възприемане и разбиране на дадено произведение.

Когато желанието ни е да внинкнем в дадено произведение, да го разберем, търсим онези моменти, които обединявайки ги впоследствие след прочита ще ни дадат цялостна представа за идеята и съдържанието му. Това са заглавието, началото и краят на текста. Наречени са силни позиции, именно защото те са ключът към възприемането на естетическата информация и разбирането на съдържанието.

Съществува една закономерност при заглавието- колкото по-лаконично е то, толкова семантически е по-обемно и съдържателно. Заглавието изразява кратко и убедително оценката за това, което пише авторът. Едновременно с това заглавието има и обобщаващ характер, защото очертава типичното за ситуацията и героите художествено пресътворение в литературното произведение. Понякога заглавието може да отразява и авторовата оценка за събитието или героя, които са основна тема на текста. То може да назовава герой или група от герои, събитие, време или място на действие и по този начин то разкрива основната тема или идея.

Важно е при превода на художествените текстове да се подхожда особено внимателно, което важи с пълна сила и за превода на заглавията. Без заглавие не може да бъде изграден нито един анализ на какъвто и да е текст. Чрез заглавието автора подсказва какво е съдържанието на текста, за какво се говори, кой е главния герой или кои са, каква мъдрост е изказана в него. То е това , което може да ни накара да посегнем към книгата, да ни заинтригува със своята загадъчност или семплост, да ни провокира да прочетем произведението, да ни даде отговорите, до които искаме да достигнем. А прочел вече произведението, читателят има правото на избор дали да се съгласи със заглавието или не, и в двата случая обаче, то си е свършило наполовина работата- читателят е посегнал и прочел книгата.

Крачката е направена, книгата е в ръцете ни и тогава началото е другата силна позиция в текста, което ще ни въведе във времето и мястото на действието, който ще се разкрие пред нас, проблема, който ще изследваме и пътя, който ни предстои да извървим, ще ни запознае може би и с главните действащи лица в книгата или само ще ги загатне. То има за цел да грабне вниманието на читателя и да не го отегчи за това понякога и често като похват се използва разказът от първо лице. Чрез него авторът интимничи с читателя, настройва го приятелски, кара го да му се довери .

Краят е третата силна позиция в произведението. Това е и крайната точка по пътя на разбирането на текста, той е и изводът на цялото изложение. Той бива определен от редица изследователи на текстове като отворен или затворен като същността им се крие в наименованието. Затвореният край поставя точка на поставеният проблем, на развитието на действието или героите.Предоставя конкретен извод и не дава основание за размишляване или повод за развитие на действието или сюжета. Отвореният край поставя многоточие, оставя въпроси у читателите и поле за развитие на идеи, виждания и усещания, дори може да постави и друго сюжетно развитие на историята.

Трите компонента- заглавието, началото и краят за нужната сплав, за да бъде изследвано, осмислено и оценено едно произведение. Ако заглавието ни кара да погледнем към книгата и да я отворим, то началото ще ни насочва мислите, а краят ще ни изведе до края на пътя, а може и да ни доведе до кръстопът.

ІІІ. Силните позиции в романа "Анна Каренина" и тяхната роля за разбиране на съдържанието му

Трудно може да се намери в световната литература друг писател, който да се равнява по своя талант и по своята мащабност на Лев Толстой. Неговото присъствие в руската литература е внушавало увереност и самочувствие у творческия гений на руския народ. До последните си дни той не престава да бъде велик художник и да вълнува човечеството със своето творчество, чиято магия е в отразяване на на вечните житейски проблеми и тяхното философско преосмисляне. Както никой друг в световната литература, Толстой умее да превръща чисто личните въпроси в социални и общочовешки и да запазва за вечни времена тяхната актуалност и многоаспектност. И точно това е интересното при Толстой, че всяко поколение го предпочита и открива в него нещо ново, нещо, което съответствува само на неговата душевност. Но има и нещо друго, което определя силата на Толстоевото въздействие - това е вярата му в човека, в неговите потенциални възможности за един по-възвишен и по-красив живот.

През своята полувековна творческа дейност Л. Толстой създава огромно по своите мащаби художествено наследство. Негови са романите "Анна Каренина", " Война и мир" и редица други художествени произведения. По повод на романа "Анна Каренина" самият автор казва: "За да стане произведението хубаво, трябва да обичаш в него главната, основната мисъл. Така в "Анна Каренина" аз обичам "семейната мисъл",...". Независимо, че Толстой търси красотата на своето художествено произведение в "семейната мисъл", "Анна Каренина" е едно от най-драматичните, емоционални и наситени с психологизъм произведения в руската класическа литература .

Първоначалният замисъл на романа е включвал историята на "погубила себе си" омъжена жена. Героинята е въплащение на страстта, а историята на страстта, обсебваща човека, определяща цялото му жизнено поведение, е винаги трагична. Но разширявайки замисълът, Толстой извел произведението зад рамките на история с опустушителена страст, която крие съдбоносен трагизъм.

Романът "Анна Каренина" е безспорно един от най-сериозните в цялата световна литература, поради което той е неизменна част от златния фонд на световната литература. Вторият голям роман на Лев Толстой след "Война и мир " изненадва със своите достойнства. "Анна Каренина" не е просто семейно битов или любовен роман, в който водеща е просто "семейната мисъл", а нещо много по- трудно постижимо един социално-психологически роман, в който големите обществени и морално-етични проблеми се изобразяват чрез семейните интимно-лични отношения и дълбоките душевни преживявания в личността на героите. Почти невъзможно е да се изброят всички философски, етически, социологически, народнопсихологически и други достойнсва, с които блести и вълнува романа , поставени по един неповторим и ненадминат начин чрез "таланта на великия художник и вещина на енциклопедически образованата и развита личност" какъвто е Толстой.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анна Kаренинна 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.