Анималистичните разкази на емилиян станев


Категория на документа: Литература


Югозападен университет”Неофит Рилски”
Благоевград
Филологически факултет

КУРСОВА РАБОТА
Тема:
Анималистичните разкази на Емилиян Станев

Писателят Емилиян Станев,макар и нереализиран художник,все пак е художник,но на словото .Това определение звучи най-правдиво,когато се използва за характеризирането му като автор,без оглед на това дали изобразява природния свят или вътрешния психологически трепет на човека.Безспорен е фактът,че на природата той отделя значително място в творчеството си,демонстрирайки дълбоки познания,както и безкрайна любов и преклонение към нея.Авторът успява да обхване почти всяко кътче и особеност на родината - планини, гори и горски поляни,усои,рекички,различни местности.Освен това с голям талант той успява да изрисува всеки един от четирите сезона,като изключително силни са зимните му пейзажи:”Озарена от луната, планината светеше като сребърна, тъмнееха се голите заскрежени гори, зееха като ями нейните долове и урви, потънали в сняг и дишащи студ...”(„Вълчи нощи”)Тази всеотдайност и любов води началото си от дългото време,прекарано в съзерцанието на природните прелести,което е резултат от страстта на Станев към лова.Това му занимание,дори и в ранните му години,измества други важни такива като училищните.Здравко Сребров споделя,че едва десетгодишен Емилиян вече е изкусен рибар,ловец и плувец. Много ползотворен и вдъхновяващ за него се оказва периодът,в който ръководи ловното стопанство в Еленския балкан през 1945 г.Природата за него е една енигма,чието решение той се опитва да открие с всеки свой следващ разказ или повест.

Голямо влияние за оформянето на творческия облик на Емилиян Станев оказват и книгите,които чете като по-малък,а и след това.Сред тях са творбите на Майн Рид с участието на Винету,творби на Жул Верн.С особено любопитство чете „Нашите птици” на Клайн,което дава отговор на въпроса за неговата начетеност по отношение на птичия свят.През юношеството си се запознава с Хамсун, Джек Лондон,чието влияние най-силно се усеща в „Чернишка”.От българските автори се учи от Елин Пелин и Йордан Йовков,от който усвоява простотата на изложението си.

Анималистичните разкази и повести заемат изключително важно място в приноса на писателя за българската литература,в частност детската.За разлика от другите писатели,Емилиян Станев предпочита да пише за дивите животни,като ги представя в тяхната естествена среда.Обектът на изображение в тези повести са и горски обитатели,и птици,и животните от полето,както и тези високо в планината.Успява да покаже разнообразието от животински видове по нашите геофрафски ширини - вълци, лисици,зайци, сърни и елени, мечки и др.Писателят демонстрира и задълбочени орнитоложки познания,във почти всяка творба е отразен външният вид на птица,с особеностите на оперението й,с начина,по който се грижи за малките,начинът й на ловуване.В”През гори и води”откриваме много обширни описания дори и на редки видове птици,но въпреки това,описанието им е не по-малко детайлно от това на по-известните птичи видове:”Видяха пред себе си една страшна птица.Тя приличаше на настръхнал бухал.Нейният дълъг и остър клюн беше беше вирнат високомерно нагоре,а под него като грамадна брадата гуша се спущаха бели и дълги пера,прилични на окапана с кафе брада.Жълтите очи на тая глава,свита до грамадния труп и сякаш лишена от каквато и да било шия,бяха притворени,надменни и хитри”. Сред птичето разнообразие откриваме яребици, гъски, птици, орли,ястреби,сойки,като обикновено всяка птица си има своя характеристика.Например сойката е винаги доносница,сплетница,бухалът,пък, е представян като страшен, самотен(„През гори и води”).Идентична е и ситуацията с животните:лисицата най-често е хитра, пресметлива ;катеричката - жизнена, пакостлива, непредпазлива(„Кики и дъбовият сок”); язовецът е изобразяван като тлъст,ленив,саможив,особено в повестта „През гори и води”.Ако се вземе предвид възрастта на рецепиентите,анималистичните творби на Станев условно се разделят на две групи.Към първата се отнасят разкази и повести за животни,предназначени за най-малките:„Лакомото мече”,”Слънчевото зайче”,разказите за катеричката Кики - „Палавница”,”Пролетна разходка”,”Кики и дъбовият сок”,включват се и ”Къщичка под снега”,”През гори и води” и др.В тези разкази сюжетът е прост,изпълнен с много динамика,която да задържи вниманието на децата.Съвсем естествено в тези творби се съдържа някакво поучение,обикновено възтържествува доброто, а всеки, който е постъпил лошо, получава справедливо наказание.Втората група включва творби,предназначени за по-големите деца.Тук са „Майчини тревоги”,”Вълчи нощи”,”Чернишка”,”Януарско гнездо”,”Орли”,”Сърна”.В тази група реализмът е по-засилен.В голяма част от тези разкази и повести не са спестени жестоките сцени,които все пак се”омекотяват”от други по-интересни случки.

Чрез тези свои произведения Емилиян Станев спомага за развитието и обогатяването на детската литература.Авторът започва да пише първоначално за възрастни,а детските си творби създава и публикува сравнително по-късно в сп.”Весела дружина”.Първата му книга с разкази за животни е „Сами”(1940г.),а сред първите му книги за деца са:”През гори и води”(1943г.), ”Лакомото мече”(1944г.), ”Повест за една гора”(1948г.), ”Чернишка”, ”Когато скрежът се стопи”(1950г.), ”Слънчевото зайче”,”Горски чудеса’(1954г.),”Къщичка под снега”(1955г.).

В животинския свят Емилиян Станев успява да намери истинското спокойствие и красота.Тук липсват всякакви угризения,лъжи,лицемерие,властват единствено инстинкти и постоянна борба за оцеляване.Точно това е магнетичното и притегателното за белетриста.На този свят се противопоставят грозното и безобразното в човешкия живот .Всичко в тези разкази и повести е предадено така акуратно,истинно.Това е резултат от дългото време,прекарано в разходки из гори,мочурища,блата,но най-вече се дължи на вживяване в хармонията на природата. По този начин писателят успява да развие наблюдателността си,дори слуха си,развива усета си за проследяване на всяко изменение.Доказателство за това са множеството междуметия и различни звуци,които се опитват да доближат читателя до реалните природни звуци:”Уит-уит”,”Бжжит-Бжжит”,”фиху-фиху”(„Кукувичето”); ”Фю-фю,фиш-фиш-фиш”(дивите патици в”През гори и води”); ”У-у-у-у,де-де-де!!!”(Фокасинов от”Чернишка”); ”Ху-ху-ху”(катеричката Кики).В стремежа си да описва с най-голяма точност авторът често си служи със сложни прилагателни,които присъстват в пейзажите, както и в описанията на всички животни.Той си служи с това нюансиране на цветовете,за да може читателят да претвори картината в съзнанието си: ”огненочервени багри”, ”керемиденочервен” , ”медночервената птица”, ”лимоненожълтите липи” и др.

Детската белетристика на българския писател въвежда в един, сякаш, истински свят.Той се чувства съпричастен към патилата,борбата за живот на различните видове същества.Внушението се постига чрез една много ярка картина,посредством един изчистен език, наследен, според Здравко Сребров, от народните приказки .Талантът на Станев,неговата наблюдателност и емоционалност дават възможност всеки един да се запознае с навиците на животните,с начина на хранене,ловуване и отглеждане на малките,дори и с устройството и законите на животинските общности(във”Вълчи нощи”е показано устройството на глутницата,както и неписаните правила за това кой от вълците да бъде нападнат от събратята си,за да се превъзмогне глада).Неоспорим е фактът,че писателят се стреми да бъде реалист,но не е груб реалист,а по-скоро справедлив.Показва жестокостта на природата,но и нейната майчина грижа,безмилостното хищно отношение на животните за него е необходимост,баланс,равновесие.

В едно свое интервю за”Литературен фронт”Емилиян Станев излага своите разбирания за детската книга,като смята че един писател не трябва да се опитва да влияе на рецепцията на детето.Ето защо в неговите детски разкази я няма ясно изразената авторска позиция:кой герой е лош и кой-добър.Желанието му е едно: детето само да прецени как да категоризира животното според неговите постъпки.Творецът смята,че в детската книга не трябва да присъстват средствата,които се използват и при писането за възрастни - сравнения, метафора, хипербола.Целта е малкият читател да бъде възхитен.Симеон Янев смята,че Станев спомага в процеса на обективизация и „изравняване на позициите на автора и на читателя” в областта на детската литература,тъй като в писането си не набляга само и единствено на дидактичността,а влага емоция и предразполага към естетическа наслада и подпомага развитието на въображението у най-малките читатели.Освен това творчеството на писателя развива и утвърждава някои жанрове в детската литература.Например чрез”През гори и води” той доближава критериите на литературата за възрастни с тези на детската литература,като жанра на детската повест се доближава до изискванията на повестта за възрастните.

Много интересен е начинът на писане на автора.Изказът му е много стегнат,без излишни отклонения,обича късата фраза.Синтаксисът му е плавен,сигурен,а езикът,с който си служи,е близо до детското съзнание и разбиране.Понякога стилът му придобива телеграфически черти:”Зелена светлина изпълваше гората.Игриви слънчеви петна трептяха по земята.Едва-едва шумяха майските листа.В тишината се чуваше клокоченето на горските потоци.Снегът блестеше по високите върхове на планината”. С някои свои разкази писателят представя светът през очите на самото животно или птица,т.е опитва се да погледне нещата от нечовешка гледна точка и често пъти това е изумително.Това е много ясно очертано в разказа”Орли”,в който главните герои-орлите са свидетели на измененията на света,случили се през двестагодишния им живот:”В своя дълголетен живот те помнеха не една война, не едно бедствие или мор”.Те са свидетели на битки,времената на чумата,преживели са толкова много,но далеч от човека и цивилизацията.Когато настъпва бурята и мъжкият орел е принуден да излети,той намира убежище в града.За пръв път е толкова близо до хората .Но този първи път се оказва фатален - един чирак го замеря с камък и той умира.Всъщност,не само в този разказ на Станев човекът е най-големият враг на животното и птицата.Така е в почти всяка негова анималистична творба.Човекът залага капани,стреля по тях,преследва тварите за удоволствие.Но,покрай всичко това,има и трогателни моменти като този във „Сърна”,където единият от ловците разказва за това как е убил малко сърне,тичащо след майка си.Особено емоционален е моментът,когато старата сърна се появява до вече мъртвата си рожба,подушва го,мислейки ,че то е още живо.Този ловец се възползва от момента и стреля,но не успява да улучи майката,за което той след това не съжалява:”За щастие, не съм я улучил.” (Станев,Ем.,Сърна,. В”Смъртта на една птица”също се появяват известни угризения у ловеца,за жалост за птицата е вече късно.Учуден от нейната неподвижност,стрелецът се приближава към нея,но тя остава неподвижна и едва тогава човекът проумява,че тя всъщност е искала да мисли за смъртта в онази последна минута от живота си:” То не е имало време да се занимава с мене, защото се е подготвяло да посрещне своя край…” . Но не винаги човека има желание да убива животното,дори се случва така,че именно той го спасява от нападението на други животни.Пример за това е разказът”Слънчевото зайче”,което е предназначено за по-малките.Въпреки че не личи по заглавието,тук става въпрос за едно сърне на име Май.Така го кръщават двамата приятели,които го прибират в своята хижа и започват да се грижат за него,пренебрегвайки неговата дива същност.Идва време,в което Май тръгва със своите събратя.Случайността ги среща отново през зимата.Тогава именно тази хижа и двамата приятели спасяват Май от вълците,които го следват:”Гонен от вълци,той се е озовал край хижата,спомнил си е за нас и потърсил нашата закрила.”

Чрез своя талант Емилиян Станев успява да изрази неизразимите животински мисли,неговите герои много често имат съзнание и спомени.Чернишка,макар и вече в дупката,си спомня за срещата със селянина и рунтавото куче в селския обор.Не можем да твърдим,обаче,че писателят прави паралели с човешките реакции,въпреки че на някои от своите персонажи той приписва чисто човешки качества,но това е характерно за разказите и повестите за най-малките.Той не се опитва,за разлика от Йовков и Елин Пелин,да приближи животното до човешката душевност,а желанието му е всичко да бъде истинно и реалистично поднесено на децата.Същевременно се опитва да не изобразява животните с вече познатите черти,а се стреми да открие нови и непознати такива.Например той не представя лисицата само като хитра(„Неканената гостенка”),а и като умна и съобразителна като тази в ”През гори и води”,която успява с изобретателността си да се отърве от бълхите.

Някои от анималистичните разкази на българския писател,насочени към най-малката възрастова група читатели, съвсем естествено съдържа и доза дидактичност.Сред тях е и разказът ”Лакомото мече”,посредством който авторът представя лакомията като нещо,което може да ти навлече неприятности.Старата мечка решава , след като нейните три мечета са вече поотраснали, да им предаде опита си в събирането на мед.Предаването на опит е водещ момент не само в този разказ,но и в”Чернишка”,”При хората”и като цяло във всеки Станев разказ,в който е засегнато и изобразено майчинското чувство у животното.Този опит е много ценен по-нататък за малките,защото когато навършат определена възраст, трябва да се отделят от своята майка, братя и сестри:”Но щом малките навършиха шест месеца,старата златка започна да ги гони и хапе.Не ги щеше в тая гора,не искаше дори и да ги вижда.” В”Лакомото мече”сме свидетели как мечката показва как рожбите й да ядат мравки,как ги учи да плуват.Изложението на творбата е просто,но с много интересни и живи подробности.Групата стига до дървото на дивите пчели,но при опита си да се изкачи по него старата мечка се проваля.В следващия момент едно от меченцата й - най-лакомото,е вече горе и упорито бърка в хралупата,след което насекомите го нападат и изпохапват.Това е едновременно драматичен,но и смешен момент.За малките не е трудно да направят извода,че който е лаком и не се вслушва в думите на по-старите,ще го сполети беда.

Интересна с приключенския си характер е повестта на Емилиян Станев „През гори и води”.Тя заема едно средищно място между неговите детски произведения,защото привлича както малкия,така и по-големия читател.Повестта е издадена за пръв път през 1943г.В нея откриваме известно „очовечаване” на животните.Главните герои тук са таралежът Бързоходко и костенурката Повлекана.Имената при Станев обикновено носят някаква черта на животното,в случая наименованието е на базата на скоростта, с която се движат двете животинчета. Признакът,по който авторът кръщава своите герои най-често е свързан с външния им вид- Чернишка, Остроноско, Червена уста, Сийка Доносчийка, зидарката Сивка и др.В основата на „През гори и води” лежи приказният сюжет,който,обаче,е успешно превъзмогнат.Повестта е разделена на отделни глави,всяка от които съдържа отделно приключение на двамата приятели.Таралежът и костенурката си търсят подходящо място за живот и така стигат до синора,в който властва змията Червена уста.Дори тук писателят се стреми да бъде реалист в описанието, когато разказва как всички обитатели от местността се съюзяват да убият злата змия.Наистина те успяват да се отърват от нея, представена е нейната смърт, която за автора е справедлива.Но оттук нататък започват истинските приключения на Бързоходко и Повлекана.Орел ги отвлича,а при политането им те пропадат в блато.Следващите глави изобилстват от описания на всички блатни птици и животни, които срещат на път за излизане от блатото.Авторът ни запознава с водния плъх Остроноско и лелята на Повлекана- Желтунка, които помагат на двамата другари да се измъкнат от блатото.Остроноско разказва през цялото пътуване за различните птици, за навиците им, чрез неговия образ са изразени познанията на Станев, които трябва да достигнат до малкия читател.Това е и най-противоречивият персонаж в тази повест.Бързоходко и Повлекана са разочаровани от неговото нежелание да предупреди патицата за наближаващата щука.”Никой никому не помага!”заявява плъхът в своя защита. Авторът подчертава,че в животинския свят почти няма хуманизъм, солидарност, а всеки се бори сам за собственото си оцеляване.След като успяват да се измъкнат от блатото,двамата другари ги застига друга беда - Повлекана изчезва в планината.Този момент е ,може би, най-тежкият в повестта,защото двете животни се разделят за пръв път. По-нататък за известно време се проследяват премеждията им поединично: престоят на Бързоходко при катериците; попадането на Повлекана в потока; войната между катериците и бухала; разказва се за срещата на костенурката с вълчицата Мрам. Особено трогателен е моментът, в който таралежът намира своята спътница благодарение на Козодоят: ”Бързоходко я бутна с муцуната си и от радостзаподскача на четирите си крака като мече”. Но и това не е краят на патилата им,защото те все още са далеч от родното поле, а няма кой да ги упъти.В планината се срещат с елени, сърни, с добродушна мечка,помагат им дивите кози.Добрият финал го има - те стигат най-накрая до своя дом, но тук всичко е вече променено. Заекът е убит от ловци, яребиците също били преследвани от тях. Таралежът и костенурката от самото начало предупреждават своите съседи за тази опасност, ето защо тези събития са съвсем очаквани и справедливи. Двамата приятели започват да разказват за своите приключения на всички около тях.А когато,след известно време, наближава началото на зимата те си изкопават дупка и заспиват блажени своя зимен сън.

Симеон Янев твърди,че достойнството на тази повест е в самата пластика и ритъма,които сякаш са просмукани от „спокойствието на природата”. двамата главни герои притежават много човешки качества - говорят, питат, научават, имат спомени, но това никак не нарушава структурата на произведението.Те стават свидетели на много интересни случки. Някои от тях неприятни, други несправедливи и жестоки, но писателят се стреми изводът на тези прояви да бъде с поука за детето, да говори за победата на доброто над злото и за възтържествуването на справедливостта.

Друга много известна повест,предназначена за по-големи деца, е „Чернишка”.Идеята за това произведение, според спомените на съпругата на Емилиян Станев, е възникнала, когато писателят си е спомнил за едно видяно от него мъничко, черно лисиче, уловено в капан. Той издава два пъти повестта, като първият от тях е през 1950г. Прави някои корекции, с което тя се съкращава с цели сцени, които, според автора се повтарят. Текстът извършва един радикален жест: той твърдо излиза от класическото присъствие на животното и природата в литературата. Образът на лисицата не емблематизира някаква идея (т.е. не е алегория), не дава израз на тази идея,нито я обозначава .Тук степента на очовечаване е значително по-малка, отколкото в „През гори и води”. Дори само в описанието на Чернишка можем да видим великолепно свидетелство за неговото наблюдателно око, за вкуса му към детайла:”Беше женско и твърде дребно. Цветът на козината му бе сивочер с мътен, зеленикав оттенък, а бялата ивица под гушката и корема имаше сив, почти оловен цвят. Върхът на лисичата опашка е бял и заострен...”

Първата сцена на повестта разказва за малкото лисиче и неговата майка. „Ако Ем. Станев се опитваше да придаде човешки ценностен облик на тази сцена, да я „антропологизира”,тя би описала любовната свързаност между майката и детето”, споделя за повестта Морел Фадел. А тук такова нещо липсва.Още в първите редове авторът показва отчуждението на старата лисица спрямо Чернишка и нейните братя и сестри: ” Майчинските инстинкти я напуснаха”. Всъщност,ако погледнем към края на повестта там ще видим почти същата сцена, но този път озлобената и отчуждена към своите деца е самата Чернишка: ”В жълтите й очи започна да се появява равнодушие, в погледа й не трепваше вече майчинската загриженост”.Това показва,че творбата сама по себе си е циклична.Но точно тези примери от текста убеждават,че интенцията на писателя е да разграничи човешкото от нечовешкото,защото подобно отчуждение между майка и децата й е нетипично.

След като старата лисица я гони от родното място, беззащитната Чернишка се озовава в околността на кантона.Тук тя за пръв път среща лисугера, с който отиват заедно да търсят кокошки в двора на Фокасинов. Трябва да обърнем внимание на това,че не е случайно именуването накантонера по този начин.Проличава някаква ирония,защото от англ.’fox’ означава ‘лисица’.Чернишка се улавя от поставения от него капан.Виждайки колко малка и неопитна е, човекът се смилява над нея и не я убива.За сметка на това се опитва да я опитоми. Хората винаги се е стремели да превърнат животното в част от своя свят, да го лишат от естествената му среда.Това начинание е невъзможно според автора. Лисичето от своя страна получава храна наготово, но не може да свикне с този начин на живот.Успява да избяга, но авторът показва последиците от насилствения престой при Фокасинов:”Двумесечният плен беше я направил мършава и като че бе притъпил способностите й да хваща лова си”.

Чернишка е лишена от словесност,за разлика от героите в повечето детски разкази на Станев.Всички събития са представени през нейния поглед.Нейното съзнание и мислене,както и нейната памет,се основават на слуха и обонянието й-още при наближаването на кокошарника тя си спомня за птиците,които майка й им е носела в дупката.И тук опасността за животното е въплатена в човешко същество.В ”Чернишка” това е ловецът Приходата,който се зарича,дори хваща на бас,че ще я намери и убие.Той тръгва по следите й и я намира в дупката.Затваря изхода,за да не може Чернишка да избяга,след което идва всеки ден да проверява дали не е избягала.Това е и кулминационният момент в повестта.Борбата между Приходата и лисицата е борба между човешко и животинско.В нея формални победител и победен няма,защото тя остава един вид недовършена.Именно за това и финалът на повестта е отворен:”Тук й бе съдено да живее кой знае докога, може би не твърде дълго, докато Приходата успееше да я убие.” Младата лисица успява да се отскубне,но й трябва дълго време да се възстанови.

В повестта е засегнат и „любовния”момент при животните.Чернишка усеща някакво желание,което е непознато за нея:” "Властен и нетърпелив нагон обземаше цялото й същество и желанието да срещне някой от своя род се засилваше през тая топла февруарска нощ".Тя се среща отново с лисугера.авторът не се спира върху самото сношение на животните,а просто отбелязва:”След три седмици Чернишка престана да напуща леговището. Беше вече бременна и лисугерът пое грижата за нейното изхранване.”Лисугерът проявява почти човешки грижи за бременната Чернишка, обгрижва я, носи й по-голяма част от плячката.Прави неща,които са характерни и за човека, т.е границата между човешкото и животинското не е чак толкова рязка,според Емилиян Станев.В следващите страници читателят отново е потопен в чисто животинското.След раждането на малките лисугерът продължава да полага грижи, но скоро и на това се слага край.Чернишка отново е без подкрепа,длъжна е сама да се грижи за малките.Оттук нататък на читателят му се струва,че тази част вече е прочел.Това е така, защото Чернишка постепенно се превръща в своята майка и такъв е законът на природата.Тя обучава своите малки и когато те навършат определена възраст, тя също ще постъпи като нея и ще ги изгони.Всеки, който чете първите страници на повестта, съчувства и е съпричастен към съдбата на малката лисица.Съвсем по човешки осъжда и обвинява старата лисица.Когат, обаче, стигне до края,се убеждава,че така е редно,че природата е отредила тази цикличност. От всичко казано,може да се направи заключението,че чрез своите анималистични разкази Ем.Станев желае да покаже,че в животното има човешки черти,но те не го очовечават.В човека могат да се срещнат чисто животински черти,но това не го прави животно,а по-скоро е проявление на част от същността му.
Според Иван Сарандев, Емилиян Станев успява да намери баланса между своята свръхнаблюдателност и своите емоции и точно този баланс е характерна черта на неговото творчество. Животните са неделима част от цялостното му светоусещане. Именно в тези свои творби писателят изживява себе си като поет.Осъществява като белетрист своя неосъществен сред обществото копнеж по красота и нравствено съвършенство.У животното той вижда грацията на живо същество, което се ражда и умира свободно",вижда смелия неукротим порив за живот и готовност за борба в името и за защита на съществуването. Самочувствието на твореца като един от най-големите познавачи и художници на природата е напълно оправдано. За своето анималистично творчество той е удостоен с вписване в Международния почетен списък на наградата “Ханс Кристиан Андерсен” през 1979 година.Много често в разговорите си с приятели той определя способността да улавя звуци и картини и да ги претворява след това като дарба:” На едного е дадено да разбира звездите, на другиго – тревите и цветята, а на трети – птиците и животните. Мисля, че това ми е дарба”.

Използвана литература:
1.Игов,Св.,авт.колектив, Емилиян Станев. В:История на българската литература Т.4.,с.753-758

2.Сарандев,Ив.,Емилиян Станев-Литературни портрети, В:Българска литературна класика,3 част,с.158-
3.Сребров,Здр.,Предговор към „Слънчево зайче”,С.,1962г.
4.Станев,Ем.,Чернишка,http://chitanka.info/lib/text/13000-chernishka

5. Ст анев,Ем.,През гори и води,изд.Български писател,1962г.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анималистичните разкази на емилиян станев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.