Анализи по литература за матура


Категория на документа: Литература


Христо Ботев
1848 – 1876г.

1. Биографични данни
- Роден на 6.01.1848г в гр.Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Дренкова.
- Учи в родния си град, 15 годишен отива да учи в Одеса, където престоява две гадини;
- През 1867г. учителства за кратко време в Бесарабия, в село Задунаевка
- През май 1867г, се завръща в Калофер
- През 1867 – 1868г. Ботев се сближава с четническите войводи Стефан Караджа, Хаджи Димитър и Жельо Войвода
- През есента 1868г се връща в Букурещ, където се запознава с Васил Левски,заедно с когото обитават една запустяла мелница край Румънската столица през лютата зима на 1868г -1869г.
- В Румъния Ботев се занимава с активна журналистическа дейност. През 1871г. редактира вестник „Дума на българските емигранти“. Сътрудничи и на други издания. В сътрудничество с Любен Каравелов редактира вестниците „Свобода“ и „Независимост“. През 1873г.- 1874г. издава вестниците „ Будилник“, „Знаме“ и „Нова България“
- През 1875г. излиза първата и единствена книга, която е издадена съвместно с Стефан Стамболов под заглавието „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболава“
- През 1867г., по време на Априлското въстание Ботев организира чета, която завзема австрийския кораб „Радецки“ и принуждава капитана да спре на Козлодуйския бряг. На 2 юни по – нов стил 1867г Ботев пада убит във Врачанския балкан.
- Ботевото творчество обхваща 20 стихотворения, много статии, очерци, фейлетони и литературни критики
2. Тематични кръгове в поезията на Ботев:
а) темата за борбата и свободата – „Майце си“ „Към брата си“, „На прощаване“, „Борба“, „Моята молитва“ и „Обесването на Васил Левски“;
б) темата за безсмъртието – „На Прощаване” „Х. Димитър” „Моята молитва” и „Обесването на Васил Левски”
в) страдание на народа под робство– „Към брата си„ „Елегия”, „На прощаване”, „Хайдути“, „Гергьовден”, „В механата”, „Моята молитва”
г) любовта към майката и либето – „Майце си”, „Хайдути”, „На Прощаване“, „До моето първо либе“
д) социални мотиви в поезията на Ботев – „Елегия”, „Борба”, „Моята молитва“, „В механата”

Майце си

1.Творческа история – това е първото отпечатано стихотворение на Ботев, излязло през 1867г. във вестник „Гайда” на П. Р. Славейков. Заглавието е стара падежна форма, която означава „към майка си„ и показва към кого е насочено стихотворението
2.Жанр на творбата – елегия (поетична творба която,преобладава тъжни мисли и чувства ) (изповед)
3.Темата – творбата отразява чувството на самота и преживяване на лирическия герой, породени от срещата с действителността. Самотата е предадена чрез мотива за скитничеството и за носталгията на родния дом. Лирическият герой се обръща към майката както към най-близкия човек които да го разбере, да прости.
4.Образи – Лирическия герои е човек с неоформен все още мироглед. Носталгичните чувства подсилват колебанията му.

На прощаване

1.Творческа история – стихотворението е написано във връзка с преминаването на четата на Жельо Войвода на българска земя. В тази чета Ботев е секретар и знаменосец. Поради арестуването на войводата и по финансови причини походът е ощетен и като резултат от него остава прекрасното Ботево стихотворение. То е създадено през 1868г. но е отпечатано през 1875г.
2.Жанр на творбата – някои литературни критици смятат творбата за поема, а други за стихотворение. По формат това е лирическо изповед към майката
3.Тема на творбата – равносметка на житейския избор и възможните изходи от този избор
4.Основни чувства – любов и омраза – любов към народа, отечеството, майката, близките, либето и омраза към поробителите.
5.Образи към творбата
а) лирически герои- той е бунтовник, борец за свобода, силно обича своята земя и народа си, обича майка си, близките си и либето; силно желае неговото дело да бъде продължено; готов на саможертва в името на свободата.
б) образа на майката косвено разкрит от думите на нейния син, тя е смела жена истинска българка, която умее да възпитава смели синове;
в) образът на любимата девойка – надарена с типична за българката хубост с няколко детайла; кротка и добра;
г) баща и братя – бащата само загатнат образ, а братята трябва да бъдат последователи на делото на първородния син.
6. Композиция – условно разделяме творбата на четири части – лирически увод, картина на героичната гибел, картина на победното завръщане и лирическо обобщение
а)лирически увод – заглавието на творбата ни насочва, че се касае за една раздяла, без уточнението на годината. Това заглавие може да се отнася за всяка една съдбоносна раздяла между син и майка. В лирическия увод са изразени мотивите на лирическия герой да поема по пътя за борбата. Основни движещи чувства любов и омраза. Думите на лирическия герой са едновременно молба за прошка и сбогуване .
б) картина на героичната смърт –героичната смърт е по-вероятна като изход от борбата. Картината на героичната гибел е поставена преди героичното завръщане именно, защото е по-вероятна, а от друга страна майката не трябва да губи надежда, че отново ще види своето чедо.

Хаджи Димитър

1.Творческа история – стихотворението има три редакции от 1873г, първата е във вестник „Независимост”, втората в календар за 1973г., а третата в единствената стихосбирка на Ботев
2.Жанр на творбата – балада. Баладата е лирически вид, в който има фантастични елементи, митологични образи, свръх естествени явления и състояние. Баладичното в „Хаджи Димитър“ е появата на самодивите, на вълка и на сокола. Тези персонажи в нашия фолклор обикновено са свързани със злато и пакостят на хората, но в Ботевата творба същите тези жестоки същества помагат на умиращия юнак.
3.Тема на творбата – възхищение и преклонение в героичния подвиг на войводата. Смъртта в името на свободата е начало на едно безсмъртие .Това безсмъртие е внушено и чрез грандиозната баладична картина на вечерта в балкана. Песента на балкана, песента на робините, внушават народностната памет.
4.Образи
а) образът на юнака – посветен на конкретна историческа личност, в творбата никъде не се споменава името на тази личност освен в заглавието. По този начин се постига по-голямо обобщение за силата на човешкия подвиг в името на свободата .
б) образите на жътварите – внушена е робската участ на народа .



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализи по литература за матура 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.