Анализ на П. К. Яворов - "Две хубави очи"


Категория на документа: Литература


 "ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ" - ЯВОРОВ

ИДЕЯ - става дума за образа на човека, съсредоточен типично лирически в една точка-очите. Лирическият човек е представен пряко и непосредствено, като душевно сроден с читателя. "Две хубави очи" става символ на женското начало, на споделената самота - "музика", "лъчи". В образа на любимата най-отчетливо са детайлизирани "очите", синонимизирани с "лъчи", "душа", "музика".

" .. Душата на дете

в две хубави очи; -музика - лъчи.

Не искат и не обещават те."

Чистотата и красотата на любимата се подчертават чрез двете смислообразуващи метафори - "музика", "лъчи". Музиката е изразител на етичната и моралната същност, лъчите - на красивото на неземното, според вижданията на кръга "Мисъл". Драматизмът на противопоставянето човек-среда обгръща живота на поета със "срам и грях", обременява любовта със социалното напрежение. Очите на любимата спират този страх, те преодоляват духовните съмнения. За Яворов любовта не е само субективно начало, но и връзка с външния свят. Извисил се над него, благодарение на чистата и непорочна любов на Мина, поетът възвръща загубената си душевна хармония. Любимата го привлича и унася в мечти, едновременно с това го и отблъсква с неразривната си връзка с земната действителност, с несъвършения външен свят.Така любовта става част от дръзкия и смел опит за извисяване над земното и делничното, като начин за достигане крайния пристан на красивото и бленуваното. Превъплъщенията на Яворовата любов са антагонистични, диалектичен преход от романтичното към реалистичното, сблъсък и синтез на духовното и материалното, на доброто и злото, на красивото и грозното. Това са търсенията на една лесно ранима човешка душа, стремежите на една богата и силна личност, вярваща в божественото, бояща се от земното.

Лирическият изказ на чувствата се осъществява предимно чрез молитвеното съзерцание и преклонение пред любимата заради нейното духовно богатство. Въпреки отсъствието на име и неопределеността на пространствено-времевите граници за изявата на любимата, много ясно се долавя истинската й същност. Тревогата и съмнението, вярата и неверието, безизходицата и търсенето на път се материализират посредством убедеността в победата на доброто.

" Страсти и неволи

ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях -

не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи."

Стремежът към любимата е белязан естетически от романтичния порив към хармония между красивото и прекрасното. Може би заради това са използвани твърде много синоними за назоваването й.Яворов използва във всяка творба различен епитет или оригинално сравнение за любимата.

" Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; -музика- лъчи."

Любовта в поезията на Яворов не може да се приеме само като част от неговия собствен свят. В много голяма степен чрез нея се размиват границите между индивида и света. Комуникативността на чувствата се осъществява в сферата на желаното пътуване към чистота и истина:

" Не искат и не обещават те ...

Душата ми се моли,

дете, душата ми се моли!"

Любовта като конфликт се пренася от сблъсъка между вътрешния свят на човека и външния свят на обществото към синтеза между идеалното и реалното в личността. Женските образи са изразители и стимулатори на това извечно човешко чувство, носители са на поетичните надежди и видения, донасят в жестокия свят на делника небесната красота и етичната чистота.
??

??

??

??





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на П. К. Яворов - "Две хубави очи" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.