Анализ на "Майце си"


Категория на документа: Литература


 Стихотворението "Майце си" е считано за първата Ботева творба. Тя е написана и за първи път публикувана в вестник "Гайда" през 1867 година. По това време Ботев е на 19 години и живее в родния си град Калофер. Жанра на творбата е елегия. Характерните черти за този жанр са тъжните чувства, раздялата усещането за неудовлетвореност. В текста се откриват доста мотиви и послания. Заглавието на стихотворението е стара падежна форма. Преведено на съвременен български език означава "на майка ми", което предполага посвещение или още казано изповед. Именно образът на майката предизвиква топли чувства, чувства за сигурност.

Началните мотиви в творбата са мотива за песента, мотива за майчината клетва и мотива за скитничеството. Мотива за песента е израз на страдание. Жалната песен подбужда чувства за вина в лирическия герой. Той е объркан и съсипан. Търси отговори в най- тежкото, а именно в майчината клетва. Тя е израз на погубеното, на изгубеният живот, поради факта, че майката е най- святото нещо за всеки човек. Майката е тази, която никога не би изоставила чедото си и винаги би му подала ръка. С израза "та скитник ходя ази" лирическият герой изразява чувство на безнадежност и самота. Лирическият герой е скитник, откъснат от родното, поставен е в гранична ситуация, ситуиран е в един враждебен свят. Основните чувства в първата строфа са страдание, нещастие, лирическият герой се чувства проклет. Във втората строфа той търси обяснение, което е изразено с реторични въпроси:
"Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани.."
Бащиното имане не е просто нещо материално за героя, то е ценност. И ако тази ценност е пропиляна, то това би означавало, че си извършил грях. Младостта на героя е тази, която противоречи на факта, че може героят да е извършил грях.
"..та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!"
Зеленото е израз на новото, на младото у героя, което пояснява малката вероятност той да е извършил непростим грях, заради който той да бъде наказан. Тази несправедливост прави текста толкова драматичен. В третата строфа откриваме образа на другарите, но не и на приятел, на когото лирическият герой да сподели своята мъка и страдание. С метафорите "мойта младост, мале зелена съхне и вехне люто язвена" от втората строфа и "но те не знаят, че аз веч тлея, че мойта младост слана попари!" от третата идва и образа на смъртта. "Съхна и вехна" са израз на старото, на загиващото, както и "аз веч тлея", което означава, героят бавно гори, тоест загива. Мотива за смъртта се среща и в други строфи. Тя има няколко лица. Едното от тях е физическият край, грозната смърт, която ще сполети всеки един. Но героят не се притеснява от нея, той е готов да се изправи срещу смъртта, ала той копнее да се очисти от злото, от негативната енергия, която го е сполетила и той търси отеха в майка си. Освен, че не се бой от смъртта, той я предизвиква, но желае духа му да живее вечно в покой. За него смъртта е единственото избавление.
Идва и мотива за липсващите подкрепа и отеха. Героят сам казва съвсем точно, че неговите другари никога няма да бъдат негови приятели, защото те виждат само външното у него, а не проникват в душата и мислите му. "Приятел нямам.." са точните думи на автора. След това героят затвърждава казаното с "Освен теб, мале, никого нямам". Следва и "ти за мене си любов и вяра", което отново показва, че за него тя е единствената на този свят, от която може да търси подкрепа, любов и закрила. В петия стих лирическият герой показва, че всичко за него е погубено. Всичките му мечти и надежди са били напразни. И там той поставя тежката задача именно на майка си. С думите "Но за вси желби приготви яма!" героят кара майка си да преглътне сълзите и мъката и да загърби всичко, което той и тя са мечтали а именно да бъдат заедно и да са щастливи. С думата "мечтаях" героят показва,че всичко за него вече е минало и надежда няма. Но въпреки това в предпоследната строфа той все пак продължава да мечтае. И тук идва мотива за завръщането.
"Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана..."
Единственото, което е останало на героят освен смъртта е мечтаното завръщане. То е последното и единствено спасение за лирическият герой. В прегръдките на майка си той открива чувството за чистота, освобождението от всичкия натрупан негативизъм. Той отново търси рамо, на което да се оплаче, да излее мъката и страданието, за да му олекне. Героят иска да се пречисти, да бъде спокоен и чак тогава да срещне смъртта. Това, което потвърждава желанието за пречистването от негативното се вижда в последният куплет. Там той казва "Баща и сестра и братя мили аз да прегърна искам без злоба..". Отново се вижда и безсташието от смъртта, която се поражда от удовлетворените желания на героя от това той да не таи тази злоба в себе си:

"пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!"
Така завършва тази творба на Ботев. С този финал героят за последен път показва, че е готов на всичко само и само да се докосне до майчината любов и чак тогава да посрещне смъртта.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на "Майце си" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.