Анализ на "Илиада" от Омир


Категория на документа: Литература


ИЛИАДА

Според Лонгин "Илиада" е младенческото дело на Омир. Светът на поемат действително изглежда по-архаичен. На тази основа някои съвременни изследователи отнасят авторството на "Илиада" и "Одисея" към различни поети.

Както показва името, широката тема на "Илиада" е съдбата на град Илион. Но епопеята не предава всички събития на митическата десетгодишна война при Троя, а само онова, което се случва в петдесет и един ден в последната десета година (според други изчисления дните са петдесет или четиридесет и девет).

Аристотел отбелязва в "Поетика": "...и тук Омир в сравнение с други поети би изглеждал божествен, тъй като дори войната, която има начало и край, не се заел да изобрази изцяло. В противен случай фабулата щеше да бъде много голяма и необозрима...Омир обаче е взел една част от събитията и си служи с много техни епизоди... "(гл. 23). Според философа първата заслуга на поета е, че описвайки Троянската война, избира определен момент и стеснява нейните граници, а втората, че разказът му за подвизите на много герои е подчинен на единно действие. След тези две забележки бихме очаквали извод в какво точно се изразява тематичното единство на поемата. За съжаление, Аристотел не довършва наблюдението си върху художествената структура на "Илиада" и въпросът, който у него остава открит, продължава да се дискутира и до днес.
МИТЪТ ЗА ТРОЯНСКАТА ВОЙНА - ШИРОКАТА ТЕМА НА "ИЛИАДА"

Тъй като не познаваме литературни текстове преди Омир, работим единствено с догадки за това, какъв изходен материал от художествени произведения и вече готови теми е използувал поетът, за да достигне до своята оригинална сюжетна разработка. Оригиналността й се проявява най-напред в това, че са пропуснати прекалено известните моменти от Троянското сказание. Причините за войната, например историята със златната ябълка и обстоятелствата на открадването на Елена, липсват в "Илиада". Омир не започва отдалече. Най-общо казано, като ползва по-свободно старинните митологически мотиви, той ги очовечава и насочва митическата история към преобразуването й в художествен сюжет.

За всичко това Омир ползва опита на епическата традиция, обичайното за нея незабележимо отместване на акцентите на митологическите мотиви. В гнева на Хера и Атина, например задето Парис не отсъжда на тях златната ябълка, личи старинният мотив за накърняването на божията обич от календарния мит, за което богът отмъщава, како убива своя любимец. Тъй и Парис бива убит в една от версиите на мита, разработена в киклическа поема. У Омир, а може би още преди него, религиозният смисъл на мотива престава да се помни. Останал без него, мотивът започва да се възприема чисто сюжетно или да се изпълва с друг общозначим смисъл.

Друг старинен мотив се преплита в Троянското сказание чрез образа на Елена. Макар и очовечена, у Омир все още се помни божественият й произход. Неин баща е Зевс и не е обикновена измислица това, че се родила от яйце. Също като финикийската Афродита-Астарта, родена от яйце, паднало от Луната, и карийско-лелегската Артемида, изобразявана като блатна патица, Елена е първоначално богиня птица, божество на растителността и пролетното тайнство, явило се някъде в Мала Азия и по-късно поселено в Спарта, където според едно сведение имала храм. Отначало тя не се различава от Афродита, но когато двете се срещат в полето на едно вярване, Елена отстъпва и става човешки заместител на богинята. Източният й произход бива забравен. Остават само приказките, че посещавала чужди зами. Те са достигнали и до Омир,
който казва, че двамата с Парис ходили във Финикия. Откриваме следите й също в Египет, където според една версия, развита от Еврипид в едноименната трагедия, Елена прекарала времето на войната, след като Парис отвлякъл в Троя нейната сянка.

И мотивът за открадването й не е създаден от фантазията на аед преди Омир. Да се краде бъдещата съпруга е първобитен обичай. Освен това в дълбоката древност се вярва, че плодородието е свързано с магически ритуали. Племето зорко пази изображението на своята вегетална богиня да не бъде откраднато и по този начин урожаят да се привлече в чужда земя. Така че мотивът за отвеждането на Елена от Спарта може да е свързан с историята за ритуалната кражба на вегеталната богиня и за войната ,която води племето с похитителите, за да си я върне. Митът за открадването и връщането на съпругата е обичаен за древните епоси. В угаритския епос например се разказва за Керет, който обсажда град Удум, за да си върне съпругата от похитителя цар Пебел. Това дава основание на английския изследовател Уебстер да смята, че в "Илиада" мотивът е зает именно от епоса за Керет.

Но това са само външните белези на старите мотиви. Поетът и аудиторията му не усещат старинната смислова основа. Мотивите се преосмислят и у аедите преди Омир, е и Омир ги сплита в нов сюжет, като ги натоварва с нови значения. Разбира се, те никога не влизат в конфликт със старите, а ги подменят, като пазят едрите очертания на първоначалния смисъл.

Една от особеностите на новия Омиров сюжет е, че в широката тема за Троянската война, в "Илиада", се усеща още по-широката тема за войната изобщо. Не може да бъде сигурно, че това скрито разширение се дължи пряко на Омир. Вероятно още преди Омир има тенденция в митическата история за Троянската война да се включват сказания за действителни военни действия. Възможно е поредицата единоборства, щурмуването на да са ставали някъде в Пелопонес, а по-късно някой аед да ги е пренесъл върху сказанието за Троя, поставяйки ги редом с етикетите на древната песенна техника, като въоръжаването за бой, летежа на копие или грубото отсичане на главата на войн? Така разказът за Троянската война се натоварва с темата за войната изобщо. По това време битките в "Илиада" се чуват откровени гласове за причините на войната. Ахейците воюват за Елена, за опетнената чест, но се надяват и на плячка. Войната не е само въпрос на чест, а й разбойническо дело. Укритите в ахейските герои разбойници понякога спорят съвсем по разбойнически.

Има една гледна точка, от която войната в "Илиада" изглежда дори самоцелна. Усеща се подозрителен баланс - надмощието и слабостта са съчетани така, че никоя от двете страни да не достига до поражение. Войните и на двете страни показват подобна храброст и подобна жестокост. Когато едната страна има преднина и падат повече мъртви от другата, съчувствието и жаждата за мъст връщат храбростта на по-слабите и преследвачите започват да отстъпват. Антагонизмът в лагера на боговете също регулира баланса. Разделени на еленофили и тройнофили, интересите им са така сплетени, че винаги да се постига равновесие.

Невъзможно е да се отговори със сигурност на въпроса дали са съществували поеми на темата за Троянската война, които са послужили като образец за "Илиада". Има известно основание да се вярва, че Омир е разполагал с някакъв образец, тъй като в поемата се откриват пасажи, на които историята за троянската война се излага като че ли в чист вид, незасегната от собствено Омировата тема за гнева на Ахил.

В началото на втората песен се казва изрично, че събитията стават в десетата година на войната. Но в средата на същата песен, след ново обръщение към Музата, следва в тържествен тон изброяването на воюващите при Троя ахейци (т. нар. каталог). На свой ред непосредствено следващото описание на подготовката за предстоящия бой прилича по-скоро на разказ за началото на войната. В първите стихове на трета песен, когато
войските вече се смесват, Парис предлага изходът да се реши в двубой между него и Менелай. Предложението се приема и двамата излизат един срещу друг. Не е ли било редно този двубой да стане в началото на войната, а не чак в десетата година?

Всъщност от една гледна точка това е именно началото на войната. И други неща в трета песен стават така, все едно че до този момент не са протекли събития. Когато Елена се появява на градската стена сред троянските старейшини, те се удивяват на красотата й все едно че я виждат за пръв път. Поканена да седне, тя представя на Приам ахейските вождове, все едно че до тоя момент той не е имал случай да ги види. След двубоя на Парис и Менелай започва битка, но няма и следа от намерението на Зевс да даде надмощие на троянците в угода на Ахил. Бойният ден, представен в трета песен, е една Троянска война в миниатюр. Това е основата, която действа скрито и в останалите бойни дни. Гледано аналитически, "Илиада" има две начала - освен в първа песен тя започва и в средата на втора песен, където са открива като че ли епосът за троянската война в чиста форма.
ТЕМИТЕ ЗА ГНЕВА И ОТМЪЩЕНИЕТО НА АХИЛ

И все пак не е без значение, че епическият разказ в "Илиада" започва със събитията в първа песен, със свадата между Ахил и Агамемнон. Не само началото, но и цялата поема е организирана от историята, чийто център е личността на Ахил. Това дава основание на някои изследователи да смятат, че Омир е имал за образец поема за Ахил, от която е заел сюжетната линия за гнева на героя, за да я свърже с темата за Троянската война.

Ако в Тесалия, откъдето е Ахил, наистина е съществувала подобна древна поема, героят й е бил навярно по-чисто митологичен, дори божество. Това начало е ограничено у Омир. Древната основа на мита за тесалийския герой се напомня само доколкото служи на сюжета на "Илиада". Извън полезрението на поемата остават и по-ранни събития, както и епизодът на гибелта на героя. Киклическата поема "Етиопида", която се занимава с гибелта, продължавала някои сюжетни мотиви от древната "Ахилеида".

По съдържанието на "Етиопида" се разбира ка Омир се отнасял към предходната епическа традиция, какво е ползвал и как го е преобразувал. Предполага се например, че спасяването на Нестор от Диомед в осма песен на "Илиада" е имало за образец подобно спасяване в по-ранна поема, запазено в "Етиопида", където Нестор бива спасен от сина си Антилох. В тази поема се показвала още смъртта на Антилох, който падал убит от Мемнон. Отмъщавайки за него, Ахил убивал Мемнон, както в "Илиада" при подобни обстоятелства героят убива Хектор. И в двете пеми убийството на друг герой предвещава края на Ахил. Според изследователите на "Илиада" това можело да бъде случайно. Омир създавал своите ситуации, като се опирал на образци в съществуващи епически песни.

Спори се дали тия образци се намирали в "Ахилеида" или в някоя още по-древна "Етиопида". Говори се за още една предходна поема, послужила на Омир като изходен материал - за "Патроклия", песен за живота и подвизите на Патрокъл. Ако наистина е съществувала отделно, тя вероятно е имала подобно развитие като "Ахилеида" - първоначално е възникнала като митологическа поема, а по-късно е придобила героически характер, като включила сказания за действителни исторически събития.

Според тезата, която обяснява всичко исторически, когато Ахил и Патрокъл попаднали в общо сказание, те се свързали в приятелство. Героическото приятелство е традиционен мотив в епоса, който между другото служи и като сюжетно средство за
свързване на две геройни съдби в обща история. Патрокъл става нещо като двойник на Ахил. Когато облича доспехите му, троянците го мислят за Ахил. Бие се храбро като него и подвизите му отвеждат врага чак до стените на Троя. Той има като че ли качествата на Ахил. Древен дублет на героя, приятелят помага да се усложни епическият разказ и да се постигнат определени сюжетни цели. Той умира, когато оцеляването на героя в новия сюжет се оказва необходимо. Точно така става - вместо Ахил, който умира в древната "Ахилеида", в "Илиада" умира Патрокъл. По този начин традиционният мотив за смъртта на героя едновременно се опазва и нарушава. Епическото творене е един вид хитруване около задачата да се спазват образци, които същевременно се променят.

Темите за гнева и отмъщението за приятеля едва ли са били открития на евентуалните поеми за Ахил и Патрокъл. Двата мотива се откриват в редица елински и неелински митове. Те са нещо като универсален митически стимул за действие. Боговете са постоянно разгневени на някой смъртен. Хера ненавижда Херакъл, Посейдон се гневи на Одисей. Не по-малко разпространено е отмъщението. Както се вижда, на бойното поле в "Илиада" то е чест стимул за агресия.

Не знаем дали преди Омир мотивите за гнева и отмъщението са били свързвани и използвани толкова широко. В "Илиада" те играят особена роля на сюжетно равнище - служат като посредник между разказа за Ахил и историята за Троянската война. Поетът ги изпълва с ново значително съдържание. Това се отнася най-напред за гнева на Ахил, който става импулс за пораждането на събитията. Не случайно "Илиада" започва с думата "гняв". За да подчертае мотива и да демонстрира своя избор, Омир нарушава обичайния стандарт с тази подредба на думите в първия стих на епопеята.
ПОРАЖДАНЕТО НА СЮЖЕТА И ОРИГИНАЛНАТА ОМИРОВА ТЕМА -
ПРИМИРЕНИЕТО

Така че ако сюжетът на "Илиада" се реализира върху придвижването от разгневяване на нанесена обида към възмездие, което навярно е било изпълнено и в някоя поема образец, основната задача на поета е била сюжетното свързване на сказанието за Ахил и историята за Троянската война. То е изпълнено внимателно, не в случайни пунктове. Омир е верен на народопесенната поетическа техника. Той не измисля. Новото се получава с дублиране на вече известни мотиви.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на "Илиада" от Омир 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.