"За буквите" - бъзхвала за славянската писменост


Категория на документа: Литература


"За буквите" - възхвала за славянската писменост

Съчинението За буквитее написано в края на 9 в.Вероятно е предназначено за Преславския събор от 893г.,на който славянската писменост е утвърдена като официална за България.Основният проблем на творбата-защита на славянската писменост от нападките на византийците и нейната възхвала,насочват към историческите събития от посочения период. В този период на реформи съчинението За буквите е трябвало да изиграе важна роля-категорично да реши съдбата на славянската писменост като изключително важен фактор за бъдещето на България.Авторът е бил длъжен в кратко,но силно и убедително слово да развенчае противниците на писмеността,да защити правото и на съществуване и необходимостта от нея и да я прослави като съвършено творение на официално признати светци. Съчинението на Черноризец Храбър е и полемично слово,и алегория,съчетано с публицистика и с трактат.То е изградено съобразно компузуцуонната структура на полемичното слово. В първата част на творбата,авторът проследява етапите в историята на славянското писмо,като започва далече преди Кирил и Методий да създадат азбуката.Според него до 9в.нашата писменост преминава през три етапа.В най-ранния период славяните са езичници,които нямат книги.Изпитват необходимост от писменност и затова измислят писмени знаци-черти и резки.Ограничените възможности на тези писмени знаци не позволяват да се възприемат като писменост. В нов културен етап навлизат славяните,когато приемат християнската религия и започват да си служат с гръцки и латински букви.Това е първият писмен период в тяхната история.Още във второто изречение на За буквите долавяме нотки на протест-нуждата кара славяните да се примирят с руските и гръцките букви,но те са неподходящи за славянския език,не могат да отразят фонетиката и благозвучието му. Третият най-висш етап от развитието на славянската писмена култура е делото на Кирил и Методий.Славянските просветители са Божи избраници и светци и писателят се гордее с тях.За оратора е много важно да подчертае връзката между писмеността и спасението на човешкия род,защото това са много силни аргументи в защита на азбуката-една от важните цели на съчинението. Доводи в защита и възхвала на славянската писменост,Храбър търси и в историята на гръцката азбука.Посочва се,че процесът на формирането и е много дълъг и в него участват редица книжовници.А славянската писменост е създадена за много кратък период и то само от Константин и брат му Методий.Надмощието на славянската писменост е неоспоримо и достатъчно основание на автора за славянски патриотизъм.Светоста на Кирил прави свято и делото му.Такава е логиката на Черноризец Храбър,като обявява славянските книги за по-свети от предхождащите ги гръцки,като по този начин ги възхвалява и се чувства победител в спора. След като ясно изразява своето становище,полемистът се връща още веднъж към личността на славянския първоучител Константин-Кирил Философ.Като си поставя за цел да го възхвали и прослави,Храбър посочва факти,които говорят за изключителната популярност на Кирил в България-името му е известно дори на най-малките.Това е двойна възхвала-на учителя и на народа,възприел така съкровено делото му. Най-силните аргументи,използвани от Храбър за защита и възхвала на славянската азбука,са умело подбраните и неопровержими исторически факти.В неговото сказание,те са твърде много.Явно Храбър е съзнавал тяхната доказателствена сила и ги използва като най-мощно оръжие срещу отрицателите на славянското писмо.Отношението му към историческите доказателства и факти се определя от максимата:Когато фактите говорят и Боговете мълчат!
??

??

??

??

2

2





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"За буквите" - бъзхвала за славянската писменост 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.