"Всички сме излезли изпод шинела на Гогол" Достоевски


Категория на документа: Литература


Николай Василиевич Гогол

Николай Василиевич Гогол е роден ня 1 април 1809 година в казашкото село Сорочинци днешна Украйна а, тогава в границите на Руската империя .Годината, в която той се появява на бял свят бил рождена и за някои от най-великите умове на века – Чарлз Дарвин, Ейбрахам Линкълн, и Менеделсон.Ранните му творби са повлияни от неговото украинско възпитание и произход.Той се счита за баща на съвременния руски реализъм. Романите "Тарас Булба" и "Мъртви души" както,и кратките му истории "Дневникът на един луд", и "Носа" са сред най-известните му творби. Със своя съзнателен реализъм, етична критика, както и философска дълбочина, те остават едни от най-важните произведения на световната литература.
Майка му Мария Ивановна произлиза от полски благородници, а баща му Василий Гогол , е обикновен украинец, драматург пише стихове на руски и украински, и изучавал птиците. Починал, когато Гогол е бил едва на 15 години.Смъртта на баща му e тежък удар за цялото семейство. През 1820 година Гогол постъпва в училище за висше изкуство в Нежен и остава там до 1828.Той не беше много популярен сред неговите съученици, които го наричаха "мистериозно джудже", но едва с два или три от тях той формира трайни приятелства. Бил беден ученик, без желание да учи и проявявал непукизъм към училището и поведението си. За щастие, училището имало свой театър и Голог, който мразел математиката, и се интересувал слабо от изучаването на езици, намерил в него отдушник за умствения си потенциал. Скоро той станал признат лидер на театралните занятия в школото. По този начин несъзнателно се подготвил за бъдещата си кариера.През 1828 г., напуска училище, и заминава за Петербург,носейки със себе си и някои ръкописи, сътворени от него, докато бил в училище. Той се надява да получи литературна слава и публикува романтична идилия на немски - Ganz Küchelgarten където се представя под псевдонима, "В. Alov". Стихотворението, придизвикало присмех към Гогол. Той изкупил всички копия и ги унищожил казвайки, че никога няма да пише поезия отново. След това безразсъдно опитал няколко начина за препитание. Внезапно решил да търси късмета си в Америка, но още преди корабът да прекоси Балтика, той започнал да изпитва носталгия и заболял от морска болест, и от Любек той незабавно отплувал обратно за Петербург. Опитал да стане актьор, но гласът му не бил достатъчно силен, а след това за известно време заемал дребна чиновническа длъжност.Малко по-късно бил професор по история, поприще, което не му допадало, и след раздялата с което казал: „Вече съм свободен казак отново”. Междувременно перото му било постоянно в действие,а неговите описания на фермерския живот в Украйна привлекли значително внимание в литературните кръгове в столицата.
През 1831 г. Гогол имал късмета да се запознае с великия поет Пушкин, бащата на модерната руска литература, и няколко месеца по-късно същата година, бил представен на Мадам Смирнова. Тези приятели му отворили вратите към Петербургските салони и младият писател се намерил в среда на подобни нему.Именно Пушкин му предложил темите на две от най-известните му творби, „Ревизор”
и „Мъртви души.” Друг негов приятел, Юковски, му оказал силно влияние и му дал безценна помощ в няколкото кризи в кариерата му. Вдъхновен от преводите на„Илиада” и „Одисея” на Юковски ,Гогол написал най-омировския романс в руската литература – Тарас Булба(1834). Произведението дало неоспоримо доказателство за гения на автора и до днес има желязно място в световната литературна
съкровищница. Всъщност книгата е толкова кратка, че може да се прочете в размките на два часа, но създава същото впечатление за необхватност и широта като огромните томове на Сенкевич.
През 1831, той издава първия том от украинските му истории "Вечери във ферма Диканка", която се радва на небивал успех, а през 1832 г. излиза творбата му "Омагьосаното място", с която , показва способностите си да съчетава фантастичното със страшното.През 1835 г. пише и два тома с разкази, озаглавен "Миргород" както и два тома в проза, озаглавени Arabesques. По това време, съвременни руски редактори и критици като Николай Полевой и Николай Надеждин виждат в Гогол украински, а не руски, писател, използвайки неговите произведения които илюстрират разликите между руските и украинските национални символи, факт, който е бил пренебрегван по-късно в руската литературна история. По това време, Гогол развива страст към украинската история и се опитва да получи назначение в Историческия университет в Киев.Въпреки подкрепата на Пушкин и Сергей Уваров, назначаването му било отменено от киевски бюрократ на основание, че той е некомпетентен. Неговата измислена история "Тарас Булба"е въз основа на украинската история , и резултат от тази фаза в неговия живот. През това време той става близък с друг украинец тогава,който живее в Русия, историкът и натуралист Михайло Максимович.
През 1834 Гогол става професор по средновековна история в Университета в Санкт Петербург, въпреки че това е работа, за която той не е имал квалификация.Тази академична служба се оказа провал и той подава оставка през 1835 г.Между 1832 и 1836 Гогол работи с голяма енергия, и въпреки че почти цялата му работа е въз основа на контакта му с Пушкин през тези четири години , той все още не е решил, дали иска амбициите му да бъдат изпълнени от успеха в литературата. През това време, Руските критици Степан Петрович и Виссарион Григорьевич Белинский, рекласифицирали Гогол от украински на руски писател. След представянето, от 19 април 1836 г., на неговата комедия "Ревизор"кара всички литературни критици най - сетне да повярват в неговото литературно призвание. От 1836 до 1848 той живее в чужбина,и често посещава Германия и Швейцария. Зимата на 1836-1837 Гогол прекарва в Париж, сред полските пленници, често се среща с полските поети Адам Мицкевич и Залески. Пътува и до Светите земи.Най - накрая се установява в любимото си туристическо място - Рим.За него той беше като втори дом.Но Европейския начин на живот и политика завинаги остават чужди на Гогол.Него го привличат природата и произведенията на изкуствата ,а в момента Рим представлявал точно това.Гогол изучавал древни паметници и художествени галерии, и се възхищавал на живота и хората.
Смъртта на Пушкин оставя силно впечатление у Гогол. Неговата основна работа през години след смъртта на Пушкин е дългият и незавършен роман, който авторът неричал поема – „Мъртви души".Тя е първата от великата поредица реалистични руски романи, от които такива великолепни творби са и "Баща и Синове", "Престъпление и Наказание"и "Анна Каренина".
Едновременно с това, той работи и над други неща- преработената и портретна версия на "Тарас Булба", завършил втората си комедия "Брак" ,и пише неговия най-известен кратък разказ, "Връхна дреха".През 1841 г., първата част на "Мъртви души" е готова, и Гогол го предоставя в Русия за печат. Произведението излиза в Москва през 1842, под заглавие, наложено от цензурата, " Приключенията на Чичиков". Книгата веднага установила своята репутация като най-голямата проза писана от Гогол до сега.След триумфа на "Мъртвите души", Гогол е считан от съвременниците му като един от най- големите сатирици.Всъщност "Мъртви души", до голяма степен прилича на "Божествена Комедия" Първата част представлява Адът, а втората част е изобразено постепенното пречистване на нечестния Чичиков тоест Чистилището.А третата част - Рая остава незавършена от Гогол.
По-късно той се завръща от Палестина в Русия и прекарва последната си година в пътуване из цялата страна. Докато посещава различните градове, се запознава с различни хора като Михаил Погодин и Сергей Аксаков. През този период на живота си той прекарва и много време със старите си приятели, украинците Максимович и Осип Бодянски. Гогол никога не се отдрпънал от благочестивата си Християнска вяра, предадена му от майка му. В интерес на истината, в края на живота си той станал мистик.По-късно здравето му съвсем се влошило от продължителните аскетски практики и той изпада в състояние на дълбока депресия. В нощта на 24 февруари 1852, Гогол изгаря някои свои ръкописи, които съдържат по-голямата част от втората част на "Мъртви души". Той обяснява това като грешка - лоша шега изиграна му от Дявола.Дни по-късно на 4 март 1852 г. той отказва да се храни и умира на 42 годишна възраст в Москва в големи страдания.Последните му думи били класическата фраза от "Мъртви души": „Ще се смея през сълзи”. Тези слова били изписани и в гробницата му.
Гогол е бил погребан в Данилов манастир, в близост до неговия другар Алексей Степанович Хомяков. През 1931, московските власти решават да сринат манастира, и той се прехвърля на гробището Новодевич.
Тялото му е открито, разположено по лице в ковчега, което поражда съмнение, че Гогол е бил погребан жив. Парче от скалата, което е използвано за неговия гроб в Данилов се използва повторно и за гроба на
неговия почитател Михаил Булгаков.
Първият паметник на Гогол в Москва е статуя на Arbat Square, която е направена от скулпторът Николай Андреев. През 1909 г., статуята е похвалена от Иля Репин и Лев Толстой като проекция на измъчената личност на Гогол . През 1952 г. паметника е бил заменен с по-ортодоксалните статуи от времето на соцреализмът.Отне огромни усилия на Андреев да го запази, но сега стои пред къщата, където Гогол умря.
Мирски характеризира Гогол като "създател на един от най-чудните, неочаквани, и оригинални светове които някога художника на думите е сътворявал"
Другата основна характеристика на Гогол е импресионистката му визия. . Неговите природни картини, са натрупани с детайлни описания, което води до хаос. Гогол е велик разрушител на забраните и романтичните илюзии. Характерно за него е чувството на безгранично разточителство, което е най-бързо разкрито като външна празнота и богата комедия, че изведнъж се превръща в метафизически ужас . В неговите истории той често вмъкава патос и подигравка, а историята за това как Иван Иванович се кара с Иван Никифорович започва като фарс и завършва с известния афоризъм: "Скучно е това в този свят, господа!

СТРАННОСТИТЕ НА ГОГОЛ

На петгодишна възраст Гогол вече пишел стихове, но на никого не ги показвал. Известният литератор В. В. Капнист, отивайки веднъж на гости в имението на бащата на Гогол, заварил петгодишният Николай с перо в ръката, дълбоко замислен над листове хартия. След молби и ласкателства Капнист склонил детето да му прочете написаното. Гогол отвел Капнист в друга стая и насаме му издекламирал стиховете си. Капнист запазил в тайна съдържанието им, но бил категоричен, че се е родил нов гений.
В училище Гогол не бил много обичан от съучениците си, рядко миел лицето и ръцете си, ходел с мръсно бельо и нацапано облекло. В джобовете на панталона му постоянно имало запас от лакомства и Гогол непрекъснато дъвчел. В клас винаги гледал да влезе първи, за да си намери скришно място, далеч от останалите, за да хапва бонбони в час.
Страстта към писането станала особено силна у Гогол в гимназията. За да може да пише необезпокоявано, си бил направил специално съоръжение от тетрадки, учебници и моливи, та зорките учители да не го хванат, че се занимава с писане вместо с уроците. Веднъж училищният лекар изпаднал в паника: довели му Гогол с изкривено лице, пяна на устата, стърчаща коса и с див блясък в очите. "Гогол е побеснял!" С тази диагноза щастливият симулант бил отстранен за два месеца в лазарета, където на спокойствие съчинявал на воля.
Гогол се учел доста зле. Езиците хич не му се отдавали. По руска словестност получавал само тройки, съчиненията му били пълни с граматически грешки и според учителите му не бил способен да спрегне нито един глагол на нито един език.
Известно време Гогол се препитавал с даването на частни уроци. Така бил препоръчан в няколко фамилии като преподавател по руски език. Какво било изумлението на учениците му, когато Гогол вместо да преподава граматика започнал да разказва за Египет, Вавилон и Месопотамия. На въпроса кога ще подходят сериозно към правилата в руския, Гогол отвърнал: "Какво значение има дали правилно пишете или не. Да можеш да пишеш гладко и увлекателно е дар от природата, а не заучено правило." И продължил да редува уроци по световна история с уроци по география.
Опитите на Гогол да преподава история в Петербургския университет били пълен провал. Главата му била вечно бинтована - дали заради болки в зъбите или по други причини. Видът на Гогол бил болезнен, дори жалък, но студентите се отнасяли към него със съчувствие, защото го уважавали за таланта му на писател. Независимо на каква тема били лекциите, неизменно Гогол започвал да разказва за преселението на народите и никога не споменавал дати. Веднъж Гогол поканил Пушкин и Жуковски да посетят негова лекция, уговорили ден и час, но когато поетите дошли в университета, заварили пълна аула със студенти, но Гогол така и не се появил.
Гогол обожавал Рим. Когато приятелят му Залатарьов пристигнал във вечния град, преуморен от пътя, известно време не можел да спи. Разбрал за проблема, Гогол изпаднал в искрен възторг: "Колко щастлив сте, Иван! Безсънието доказва, че сте артистична натура. Явно Рим Ви е поразил с природата и изкуството си!" След тази тирада Залатарьов не посмял да сподели истинската причина за своето безсъние.
Едно от нещата, които помрачавали престоя на Гогол в Рим, били непрекъснатите паспортни проверки. Гогол започвал винаги да спори, да рита, да ругае на руски. Накрая изваждал паспорта от най-неочаквани места, натиквал го възмутен в ръцете на полицаите и после отказвал да си го прибере.
Корабът, с който Гогол пътувал по Рейн, претърпял авария и Гогол трябвало да остане ден в Страсбург. После Гогол най-сериозно твърдял, че Божията промисъл е предизвикала повреда в кораба, за да напише той писмо от Страсбург до графиня Виелгорска.
Още на младини Гогол се отличавал със странности. Никога не подреждал симетрично мебелите в стаята си. Не редял столовете около масата, а около леглото или печката. По улиците винаги ходел от лявата страна, блъскайки минувачите. По нощите кукуригал като петел или врещял като козел. Когато го питали защо така се държи, Гогол отвръщал: "Предпочитам да съм в общество на свине, отколкото на хора."
Известно време Гогол живял в Москва при свои приятели и все обещавал да подари играчки на малките им деца. Един ден се прибрал и викнал: "Качи се, Митя, в стаята ми да видиш каква играчка съм донесъл." Влетял Митя в стаята и какво да види - Гогол си бил купил червено нощно гърне.
Наложило се Гогол да вземе малолетните си сестри при себе си в Петербург. Възникнал лек проблем - благовъзпитано ли е момичетата да пътуват без камериерка, а и после къде да се разквартирува тази камериерка в Петербург. Гогол взел решение. Три дни преди отпътуването оженил Яким, слугата си, за Матрьона, камериерката на сестрите си. "Така - разказва една от сестрите на Гогол, - съвършенно неочаквано за всички Яким се сдоби с жена, госпожиците - с прислуга, а Мария Ивановна остана доволна, че нещата се подредиха съвсем семейно."
Поканили Гогол да гледа постановка на "Ревизор" в Москва. Гогол се настанил в една от ложите като почти залегнал в най-затънтеното кресло. Спектакълът вървял добре, зрителите се въодушевили и след трето действие се чули възгласи: "Авторът! Авторът!". Гогол в началото съвсем притихнал в креслото си, после изхвръкнал от ложата, но не за да излезе и да се представи на публиката, а за да напусне панически театъра.

Ето какво казват за Гогол други велики имена в световната литература:

"Доскоро Гогол беше познат зад граница главно с неговите "Петербургски повести" - с техния изстрадан лиризъм, с тъжните монолози на "малкия човек", с причудливата им гротескност. Но днес идва ред на "Ревизор" - една от най-съвършените и завършени драматугични творби в световната литература."
Юрий Ман

"Николай Гогол е най-оригиналният поет и прозаик, когото някога е родила Русия...Неговата драматургия - това е поезия в действия, а под поезия в действие аз разбирам тайните на ирационалното, разкрити с помощта на рационалното слово. Истинската поезия от този вид предизвиква не смях и не сълзи, а сияеща усмивка на безпределно удовлетворение и блаженство..."Ревизор" е най-великата пиеса, написана в Русия, ненадмината и до ден днешен."
Владимир Набоков

"Всички ние сме излезли изпод шинела на Гогол."

Фьодор Достоевски

На литературата Гогол гледа като на висок граждански дълг. Авторът на повестта “Шинел” неведнъж е признавал, че е искал да събере в своите произведения всичките отрицателни страни на живота, за да ги разобличи и чрез силата на перото да помогне за нравственото издитане на човешката личност.Писателят е съвременник на една от най-тежките епохи в историята на Русия. Това е времето на 30-те и 40-те години на ХIХ век, което настъпва след разгрома на първия етап на революционното движение в тази страна. Руският самодържец прави всичко възможно, за да утвърди господството на короната и да задържи разпадането на загниващата крепостническа система. Ето защо в своето произведение “Шинел” Гогол представя руската действителност такава каквато е . Това са картини на грабителство и разруха, на подтиснатост и безправие. Тази повест е гневна присъда над безобразната реалност, която унищожава не само духовно, но и физически “малкия човек”. Под властта на груби , невежи и бездушни чиновници животът на малкия човек от народа е една безкрайна трагедия.Гогол пише повестта си бавно и мъчително.Започва я четири пъти като чак последния път през 1482 година я завършва.Героят в повестта е чиновника Акакий Акакиевич, а действието се развива в Санкт Петербург.Трагичното и комичното навлизат в живота на главния герой, още от самото му раждане.Той е човек, обиден от съдбата.Още при рождението му трудно се ориентират какво име да му дадат-наричат го на баща му.Героят е пооплешивял, със сбръчкани бузи и сипаничево лице. Той не блести нито с външност, нито с интелект. Скромен и обикновен, той е лишен от индивидуалност човек. Самото му име подчертава неговата обикновеност. Въпреки, че външно е невзрачен мъж по природа е добър. На злото не отвръща със зло.И все пак ,не е известно как със своите ограничени умствени възможности става чиновник.Акакий изпълнява задълженията си и води един абсолютно празен живот, не може да върши нищо друго, освен да преписва чужди документи, ето защо той е обект на подигравки дори и от младите служители.За него е много трудно да променя глаголното време и лицето на докладите,които преписва.Не може да преодолее тази трудност.Акакий намира единствената си радост само в съвършенството на преписването.Навън не поглежда към никого,не се интересува от развлечения.Неговото усърдие в службата се възнаграждава с малко повишение. Комичното се подсилва и от външния му вид.Неговият шинел,каквото е и заглавието на повестта,е целият в кръпки.Дори шивачът,който се представя като негов приятел,го насочва да си купи нов шинел.Трагичното идва от неговото финансово положение.Именно Гогол защитава обикновения човек,който не може да си позволи нищо друго освен оскъдна храна.От неговата мизерна чиновническа служба е събрал 40 рубли,а за шинел му трябват още толкова.Подлага се на лишения,на глад и накрая е в нов шинел.Ушиването му става смисъл на жалкото му съществуване и сякаш изцяло го преобразява. Животът му се изпълва с ново съдържание. Променя се самочувствието и в известен смисъл характерът му: ”Той стана някак по-жив, дори характерът му се затвърди като на човек, който вече е намерил и си е поставил някаква цел....Понякога в очите му пламваше огън, в главата му се мяркаха дори и най-дръзки и смели мисли: дали наистина да сложи бялка на яката”. Дълго време обикаля, за да купи най-евтиния, но и най-хубавия плат. Героят не просто ушива шинела си, той го сътворява от себе си. За него това палто става неразделна част от живота му: “Сякаш беше се оженил, беше се появил друг човек.” Сътворяването на шинела променя дребния чиновник. С него той се сдобива с идеал и в името на този идеал е готов на саможертва. Човекът и дрехата са неразделими: шивнелът е равен на живота на Акакий Акакиевич, нещо повече, той е залог за живота му и кражбата на така изстраданото палто се превръща в кражба на живота му.От обкръжението го поздравяват и искат да полеят новата дреха.Гогол не е безразличен към героя си,защото е писател хуманист.Той винаги защитава онеправданите.Не може да прикрие неговата интелектуална ограниченост,но не може и да го вини за нещастната му съдба,за бедността,за старанието му да живее.Трагичното идва много наскоро,когато новият му шинел изчезва.Акакий е изправен пред най-голямата беда-трябва да облече изкърпения шинел и отново да бъде за присмех на другите.Той не намира думи да каже на генерала как са го нападнали разбойници,как са го пребили и са взели шинела му.Генералът вижда пред себе си един нищожен бедняк,който не знае какво иска.Грубо го изгонва.Душевната мъка на Акакий продължава.От неговите силни преживявания,че никой не го разбира,никой не му помага,заболява и умира.Дори и лекарят се е превърнал в бездушно същество. Той безцеремонно казва да се купи ковчег за Акакий Акакиевич без да се притеснява, че болният човек може да го чуе.Никой не знае за смъртта на героя.Генералът се досеща за посещението,трогва се и го търси,но Акакий е вече скромно погребан.По –късно неговият призрак обаче започва да се разхожда из града и да краде шинелите на гражданите.Всеобщо смущение настава - дори и стражите се страхуват за себе си.Един ден неизвестният крадец взема шинела и на генерала.От този момент шинели вече не изчезвали.Гогол с ирония подчертава,че изглежда добре му е прилегнала дрехата.
Самият Гогол не усмива героя си - иронизацията идва от околните.Целта на писателя е да предизвика състрадание и да трогне читателя с картината на човешкото унижение.От друга страна той иска да събуди чувства към всички нещастни.Всъщност Акакий е добродушен човек.Той има благородно сърце,а ето че в своето нещастие умира.За нас е трагичен образ,защото носи доброта,а не намира щастие в живота.Чиновниците го подиграват,а той мълчи и много рядко казва:”Оставете ме!Защо ме обиждате?” Така писателят съпоставя двата свята: на гордите,високопоставените,заможните,а от друга страна унижените и оскърбените,които носят благородни сърца,на никого не пречат,но искат да живеят.Повестта вълнува именно с умението на Гогол да защити обикновения човек и да го противопостави на присмехулниците,които за писателя са горди,надменни,безсърдечни.Оказва се, че всички хора, независимо дали са нищожни чиновници, или пък изпълняват ролята на „важното лице”, са подвластни на една и съща неумолима преса –бюрократичния ред на държавата.
Акакий Акакиевич принадлежи към света на унизените и оскърбените. Неговият духовен свят е малък, а човешкото му достойнство-ограбено. Човекът липсва, но символът мнимо присъства. Ирационалното се проявява в момента, когато шинелът започва да действа вместо него. Призракът на “възкръсналия” извършва кражби, като дръзко смъква шинелите на минувачите, в това число и на “високопоставеното лице”, което се е отнесло бездушно към неговото нещастие.Акцентът пада върху тайнствените и мрачни ходове на съдбата, която принуждава човека да търси единствения начин за отмъщение чрез нереални превъплъщения. Мотивът за излезлия от гроба мъртвец, който се връща на земята, за да отмъщава, е популярен в романтическата литература. Подходът, избран от Гогол, се обляга в голяма степен на тази литературна тенденция. Новият тип герой, въведен от автора, за разлика от романтическия герой, не се опълчва срещу реда. У Акакий Акакиевич и „важното лице” липсва усилието за разкрепостяване на личността от догмите на обществения ред, но е налице желанието да живее достойно, според разбиранията си.
И все пак ,колкото и нищожен да е Акакий ,той има някакъв свой свят – съвършеното преписване го радва. Преписвайки чуждите писма със своя красив почерк, без да допусне нито една грешка, той е намерил себе си. Там се чувства добре. Трябва ли да го презираме заради нищожността на неговия свят? Няма ли той също право да получава уважението на обществото? Това е и формулирането от Гогол на новия хуманитарен проблем - обществото трябва да даде възможност на всеки, дори и на най-незначителния свой член да живее достойно. Не всеки е способен да бъде романтичен герой, но това не означава, че трябва да бъде тъпкан като нищожна буболечка. Напротив, всеки човек, макар и с ограничени способности, трябва да отстоява най-доброто, което носи в себе си и да се бори за своето място в живота.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Всички сме излезли изпод шинела на Гогол" Достоевски 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.