"Ветрената мелница" - план тезис


Категория на документа: Литература


РАЗКАЗЪТ "ВЕТРЕНАТА МЕЛНИЦА"
==> Увод
Разказът "Ветрената мелница" от Елин Пелин е побликуван за пръв път в сп. "Летописи", кн. 11 през 1902г., на границата на XIX и XX век, когато властва темата за проблемното битие на българина, породено от редица природни бедствия. Тази важна за българските творци проблематика е свързана с конкретни битийни проблеми за българския народ, които поставят традиционния селски живот пред предизвикателствата на модерния свят. Сушата, за която Елин Пелин разказва, оставя българските селяни беззащитни пред природата, която сякаш ги наказва с бедата, която им изпраща.

==> Теза
* Тематиката на разказа поставя сушата като образ-символ на проблемното битие на българина. Във "Ветрената мелница" тя се приема като наказание на селяните за пътя, по който са поели - "Ни бога зачитат, ни от дявола се боят.", както казва дядо Корчан.
* От друга страна творбата ни представя сблъсъка между рутинното (трудовото деяние) и празничното под форма на идеята за ветрената мелница, на танца и облога между Лазар Дъбака и Христина, на приставането като част от началото на семеен живот.
* Именно в този сблъсък откриваме изпитание на основните човешки ценности - труд, творчество, любов, свобода, живот.
* Основните идеи заложени в творбата са няколко. Според Елин-Пелиновия разказ човек може да тържествува над бедствието, ако отключи твореца в себе си, ако не е пасивен. Той може да създаде ред основан на собствените си цели и мечти, с който да победи настаналия хаос. Битието става отново хармонично, когато се превъзмогне рутинното, за да се навлезе в света на празника, където човешкото се съгласува със свръхбитийното. Страхът, неверието и пасивността трябва да се превъзмогнат, за да се открие свободата да твориш и да обичаш. В начото на разказа светът е именно хаотичен, потънал в тишина: "И един ден живото и весело кречетене на толкова си воденици,..., замлъкна.". Строенето на ветрената мелница, обаче, е едно творческо предизвикателство, което ще надмогне социалния и психологически хаос от настъпилата страшна суша.
* Важна роля във "Ветрената мелница" играе мотива за жезнеността като едно от началата на човешкия стремеж към свобода и щастие, към преодоляване на екзистенциалните беди.

==> Агрументация
* Заглавието на творбата носи особена символика. Една "ветрена мелница" е сякаш решението на проблема със замлъкналите воденици, тя е творческият изход от една фатална за селския живот ситуация. Именно ветрената мелница е универсален символ, чието значение се свързва с извисеността и романтичния порив към свобода. Чрез формата си тя е сякаш връзка между Небето и Земята, тя е и мястото, от чиито връх дядо Корчан съглежда малкото облаче, което ще породи надежда у натежалото селско сърце и ще му покаже пътя към връщане на космоса в човешкия живот. В разказа "Ветрената мелница" строежът е назован "славно творение", защото се възприема като предизвикателство, което свободолюбивия дух на двамата приятели поставя пред техните трудолюбиви ръце. Не случайно селяните казват, че "Не за една, за две мелници има вятър в главите им!" - именно този "вятър" ще отмени липсата на вода и ще възстанови липсващата хармония, ще постави началото на подреждането на света.
* Тримата главни герои в творбата - дядо Корчан, Лазар Дъбака и Христина, не принадлижат към затворения патриархален свят. Именно обвързването на Лазар и Христина ги връща там, подрежда техния живот и му придава по-стабилен смисъл.
* Важна роля в разказа играят трудът, творчеството и любовта. Трудът на дядо Корчан и Лазар Дъбака е освободен от условностите на всекидневието, той сякаш е израз на тяхната жизненост и работливост, на тяхната добродушна и безгрижна природа. Той им дава свобода и възможност на погледнат през страха на своите съселяни, да достигнат едно по-възвишено равнище, чрез което да победят битийните проблеми на всекидневието. Творчеството на двамата съседи откриваме в многото им започнати, но незавършени строежи. Те насочват не към продукта от творенето, а към самия му процес, към неговата духовна сила при търсенето на хармонията, при преобразуванено на хаоса в космос. А любовта е жизнеутвърждаващо начало, тя не е обвързана с патриархалния свят, а със свободния личностен избор на Христина да "пристане" на Дъбака, да го обича.
* Важни мотиви в разказа "Ветрената мелница" са играта, облогът и танцът.
- В творбата играта е сякаш отговор на бялото облаче, изпратено да извести край на пагубната суша и възраждане на селския космос. Тя е начин да се постигне победа над пасивността, тя е сакрален акт на претворяване забравени ценности и по този начин усилва желанието за подреденост и ценностна извисеност. Случващото се между Лазар и Христина е ритуалният жест, с който общността благодари за чутите молитви.
- Облогът и танцът имат за цел да изведат селяните от безнадиждната ситуация, в която природата ги е поставила. В творбата Дъбака е човек, който не е част от патриархалния свят (егрен, който няма намерение да се жени), но чрез смелостта на Корчановата внучка той се връща в него, точно както космоса се връща в селското сърце при новината за скорошния дъжд. Чрез облога Христина и Лазар предизвикват съдбата, те преодоляват пасивността, именно както селяните чрез хорото. Танцът свързва момата и ергена, но също е и лек за зрителите - съпреживявайки го те се зареждат с екзистенциален оптимизъм. Той осъществява прехода от юношество към зрялост, от ергенство към уседналост, от хаос към космос.
* Ритуалът "вай дудул" също заема важно място в творбата. Според фолклора той е средство за измолване на божието благоволение и плодородие и се извършва по време на суша. Христина, внучката на дядо Корчан, придава живина и спонтанност на ритуалния танц, правейки го искрен и неподправен. "Вай дудул" намира истинското си потвърждение чрез облога и ръченицата, защото чрез тях се осъществява обновлението и единението.
* Интертекстуалните връзки на "Ветрената мелница" ясно изразяват мотивите на българския модернизъм - правото на свободен личностен избор, свободата като свръхчовешка ценност и любовта като порив за постигане на човешка и битийна хармония:
- Връзка с друг разказ на Елин Пелин, "Косачи" : централните герои са съименници (Лазар и Лазо); важна роля за осмислянето на едни по-широки хоризонти на всекидневното съществуване и при двамата играе любовта.
- Връзка с поемата "Ралица" от Пенчо Славейков: момата сама избира своя любим, тя отстоява своя избор.
==> Заключение
"Ветрената мелница" е разказ за вятърничевостта, за свободата и любовта, които внасят хармония в един преобърнат селски космос. Творбата изкарва на преден план духовната сила на идеите, на активното съществуване и я поставя срещу препятствията на битийното. Хармонията в природата идва с хармонията в човешкята душа, с извисеността над рутинното, над обикновеното.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Ветрената мелница" - план тезис 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.