"Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак


Категория на документа: Литература


"Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак

Историческата съдба на Б-я става причина Г.Ц. да прекара по-голямата част от живота си в чужбина- Сърбия, Византия, Молдова и Русия. Авторът създава агиографски творби- жития, тържествена ораторска проза и учителска ораторска проза. Г.Ц. е най-последователен в поетичното майсторство и в реторичната проза на Търновската школа. За това се съди по неговото похвално слово за П.Е.-образец на житийно- панегорична творба. "ПСЕ" е написано в периода, когато Г.Ц. е киевски митрополит (1415-1420). Доказателство за точното време е самото заглавие на творбата, в което се уточнява, че е създадено от митрополит Г.Ц. Словото е запазено в 5 преписа от 16-17 в. Творбата е изградена според новите жанрови и стилистични изисквания на Евтимиевата лит. Школа. Произведението е замислено като похвално слово, отбелязано е от автора в увода и в краткото заключение: "не е ли много повече достоен за похвала Евтимий" , "нека моето слово за него да завърши тук".

Житийните епизоди в текста изпълняват функцията на напомняния, които мотивират похвалата. Подбудите, които подтикват автора да създаде творбата са емоционално изтъкнати в увода. Покрай общо дидактическата цел, за първи път в СБЛ е спомената и личната мотивация: авторът е "чедо на този отец и иска да възхвали достойния си учител". Тестът носи и белезите на украсения стил на късновизантийската реторика. Тази различност между жанровите характеристики на житието и похвалата е типична за творчеството на писателите исихасти, които споделят концепциите на " плетениесловес" . Текстът се състои от пространен увод, в който е изведен основният тематичен ключ за разбирането на образът на агиографския герой. В случая това е сравнението м/у библейските фигури: Петър, Павел, Давид и самия Евтимий Търновски. С тази препратка към библейския модел, Цамблак изгражда образа на Патриарх Евтимий като духовен пастир. Българският книжовник е представен като "послушен до смърт, дори до смъртта на крста", "като втори Мойсей".

Г.Ц. пише похвала, а не житие и затова не започва изложение на живота на героя според традицията на житийната форма. Авторът подчертава само че "Евтимий още от рано показва какъв ще бъде когато порастне" , защото "избра висшата и истинска философия, сиреч монашеския живот". В изложението тематично и стилистично се различават две части- "разказ-похвала за Евтимий монаха, отшелника и исихаста" и втората част-"разказ за Евтимий апостола, патриарха и мъченика".

С голяма историческа стойност са описателните моменти от навечерието на падането на Търново и по време на първите месеци след неговото завладяване. Епизодите на избиването на 110-те търновски първенци, определени от Цамблак като "Божиите люде" и раздялата на Евтимий с търновското население при заточаването му се превръщат в символ на народната трагедия и устойчивост на родолюбието на автора. Показателен за светостта му е моментът, в който и той трябва да бъде обезглавен. Изключително поучителна е речта му. Преди този съдбоносен момент, когато се опитва да осъди варварската постъпка на завоевателите. Но както казва Евтимий "лукавият бяс бива победен" за това и всемилостивият Бог не позволява "блаженият да остави вярващите християни".

Новост в художествено отношение е присъствието на природата-не символично, а конкретно (появява се чрез изграждането на 2 природни картини). В стилистично отношение творбата е един от най-добрите образци на метафорично-емоционалния стил на школата на Евтимий. Многобройните пречки , косвени или разгърнати библейски сравнения, метафорично образните названия и епитетите правят стила емоционален и разбираем само чрез контекста на библейската символика.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.