"Поема на злото" в началото на българската философска поезия


Категория на документа: Литература



Стоян Михайловски и неговото произведение "Поема на злото"

Стоян Михайловски завършва своето висше образование във Франция. Това му дава широка начетеност, но религиозното му съзнание е несигурно. Прочитайки неговите произведения, имаме усещането, че религиозната мисъл увеличава противоречията му - да приема едни и да отхвърля други отрицателни прояви. Едни са от Бога, а други от човека. Оригиналността му се определя като отчужденост от традициите, имаща аналог единствено в чужди литератури. Той е устроен да вижда как се организира злото, а то е винаги активно - не се прикрива, но може да се превъплащава в различни форми, за да бъде по-приспособимо и неуязвимо. Неговото лирическо чувство е социално чувство, защото дори и в така наречените му мистични творби той е потопен в обществените дела и е провокиран от недъзите на обществото.
Стоян Михайловси е поет на ума, не на сърцето. Ако читателите не се трогват от думите му, то е защото писателят борави с абстрактни понятия и образи, при него мисълта замества чувствата.

Първата пълноценна от художествена гледна точка книга на Михайловски написана през 1885 година под наслов "Ева" е "Поема на злото". В посвещението става ясно, че произведението е написано за госпожа Мария Бисерова от Русе. Авторът казва: "Искате да прочетете нещичко от мен? - ето четете. Ако жената и поезията са двете форми на идеалното съвършенство, Вие няма да откажете - колкото и слаб да бъде трудът ми - да вземете под Вашето покровителство поемата за първата жена".

От името на всемогъщий
и всевековний Йехова,
излезте вън от тук, идете
далеч от Райските полета,
о непокорни същества!
......................................
Търсете покрив за срама си,
търсете бездни, пещери,
в змиярниците се хвърлете,
о вий, поклонници на злото,
на вероломний вожд слуги!
......................................
Предавам ви, Адаме, Ево,
на вечни язви и беди!
на вечни нужди и лишения,
на вечни грижи и мечтания,
на раздирателни борби!
......................................
Вървете!... С всичките стихии
почнете яростни войни -
война за жилища и пища,
и за земя, и за отбрана...
вървете в гибел и злини!
Пръстта копайте денонощно
и напоявайте я с пот!
прегърбени все, работете,
и бурите да разпиляват
труда на вашия живот!
Сражавайте се с времената,
търпете мраз, търпете пек, -
и нека в всичките творения
най-окаяно и нищожно
да бъде умний человек!
Търпете болести безбройни -
проказа върла, люта, мор,
навред кракът ви дето стъпи,
пред ваший глед да се почернят
и небеса, и кръгозор!
Под вас земята да трепери,
и огън да опустоши
каквото и да съградите,
и щом от немощ заридайте -
гръм ревът ви да заглуши!



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Поема на злото" в началото на българската философска поезия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.