"Обесването на Васил Левски" - Христо Ботев и "Левски" - Иван Вазов - междутекстов анализ


Категория на документа: Литература


В творчеството на Ботев смъртта е саможертва, но в никакъв случай желание за смърт. Тя е породена от липсата на друг изход и води към безсмъртие.
От друга страна в елегията „Обесването на Васил Левски” бесилото символизира позорната смърт, която е национална трагедия. Смърт, която не е трябвало да бъде допусната.
Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,...
Централно място в одата заема бесилото. Всичко друго разположено около него и се намира в периферията. Тялото, висящо „със страшна сила” е свило околко себе си българаската земя. В затвореното, извисено простраснтво, издигнат на пиедестал в своя нравствен подвиг, остава Левски – сам-самотен.

...твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня…
Тези стихове от втора строфа ясно показват безнадеждността и трагичността, породени от смъртта на Апостола, който се жертва за свободата на своя народ.

С помощта на различни средства за митологизация, Вазов извежда одата до нейната последна и най-силна част – възхвалата.

„Той биде обесен.” – Сравнявайки с Ботевата „Обесването на Васил Левски”, одата на Вазов не отнема всяка надежда за свобода. При Ботев бесилото заема центъра на творбата и всичко друго е разположено в периферията, смъртта на Апостола означава само безнадеждност и тъга.
При Вазов още с първото изречение ние очакваме точно това – „Той биде обесен.” Точка. Това е краят. Затишие... след което обаче следва буря. Идва и изненадата, донесена от следващото изречение – „О, бесило славно!”. Така ние вече можем безсъмнено да смятаме, че надежда има, че герои има. Един от тях обаче е бил обесен. Затова някой трябва да напомни. Някой трябва да издигне модел за подражание, описвайки делото на обесения герой – точно този някой ще бъде Вазов. Бесилото е „славно”, дори „по срам и по блясък ти си с кръста равно!”. Виждаме още една прилика между Левски и Христос, обожествяване на подвига. Бесилото се превръща в символ на християнската Голгота. Извисило се в националаната историческа памет, то олицетворява място на единична саможертва в името на свободата на един народ.

По времето на Левски на бесило са били осъждани единствено разбойници, но тук ние вече не можем да го разглеждаме като срамно. Защото то е, както пише Вазов:

О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.

От нещо срамно, се превръща в символ на гордост за цялата нация. Така преминал през скитничество и многобройни мъки, Левски, чийто живот е последван от предателство, изпълнен с предателското безразличие на онези, които „умираха мирни на свойто легло” и завършва с гаврите на поробителите – „тиранът весел с тях да се ругае.” Този път наподобява много животът на Христос. И тук следва да прочетем:

... о бесилко свята,
бе не срам, а слава нова за земята
и връх, откъдето виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път!

Тези последни четири стиха, разпалват искрицата, запалено от отец Пайсий още по-силно. Левски е Апостолът на българската свобода, неговият живот не приключва със смъртта му, а тепърва ще бъде започнат. Като новите поколения ще четат за подвизите му и ще се опитват да последват идеалите му. Последният стих много ясно, без никакви въртележки ни казва какво очаква Левски – безсмъртие. Самият факт, че има и ще има още дълго време хора, които ще помнят делата му са израз на увековечения подвиг, който носи безсмъртието на героя със себе си.
4. Смисъл или безсмислие на подвига В това Ботево произведение подвигът сам по себе си е смислен, но срамната смърт води до неговото обезсмисляне. Ботев смята, че делата на Апостола остават недооценени и смъртта, която го застига е позорна и несъответстваща на големите му идеали. Саможертвата на Левски го превръща в национален герой, но според Ботев обесването на „черно бесило” не е подходящият край за личност като него.

В никакъв случай тук не можем да говорим за обезсмисляне на подвига. Точно обратното. Дяконът остава сам пред лицето на смъртта, понася своята участ с гордо вдигната глава, което е израз на голямо мъжество и твърд характер. Именно тази смърт го превръща във величествена, историческа личност. Постъпката заслужава единствено дълбоко уважение и почит. Смъртта е „славна” и „свещена”, тя е свята, избрана в името на българската свобода. Докато в „Обесването на Васил Левски” ние наблюдаваме тъжната картина на смъртта, в „Левски” Вазов ясно изгражда един ореол за Апостола, съгражда един модел на подражание, който мало и голямо да следват, дори след много, много години.

5. Християнска/ животинска/ пространствена символика Символика в „Обесването на Васил Левски” не липсва. Още в първата строфа ние виждаме гарвана, представена със своето грачене.

Гарване и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Според фолклора гарвънът е говореща птица, тя има способността да пророкува. Стоейки на гроба, гарванът зловещо предизвестява смъртта на Апостола. Тя не само е пророчица, но още се смята и за медиатор – свързва света на живите с този на мъртвите. Дори в миналото са вярвали, че отнася душите в земите на мъртвите. Най-често се свързва с нещо зло и мистично. Символ на самотата.
Християнството от своя страна разглежда гаравана като дявол, символ на греха, хранещ се с покварата. Тя казва, че гарвабът е бил изгонен от Ноевия ковчег, защото олицетворя скиталчеството и нечистото.

Вълците са често срещани в Ботевите произведения. Свързващо звено между вълк и гарван е фактът, че и двете са медиатори – те са връзката между световете. Вълкът е древно животно, считано от индианците за смел и благороден. Те винаги се движат в глутница, а най-опасен е последният /вълк-единак/. Бил е почитан като тотемно животно от прабългарите. То е считано за умно, силно и свирепо животно, притежаващо голяма издържливост. Символ е за зимата и смъртта.

Кучето се среща също, принизено до една друга форма – псе „... псета и вълци вият в полята...” Кучето е най-добрият приятел на човека. То символизира верността и лоялността. Дори има един истински куриозен случай в Япония. Куче на име Хачико(означава осем и е наричано още щастливото число, формата му е такава сякаш свързва земята с небето) всеки ден изпращало стопанина си до гарата и го посрещал, защото с влак той ходел на работа. Кучето обаче било толкова предано на стопанина си, че дори десет години след смъртта му, то продължило да ходи на същото място, докато един ден не умряло от старост. Днес там има паметник, символизиращ вечната любов и преданост. Принизено до думата псе обаче то губи своя блясък и от вярност олицетворява предателство. За мен още символизира скитничество и бездомност, някаква неопределеност, невъзможност да намериш своето място в света.

Пустинята - според Библията пустинята е място на среща на човека с Бога, място на покаяние, място на избор и на получаване на свобода. Образът й има двойнствен характер. От една страна стоят лишенията и опаснотите, от друга – това е мястото, където Бог освобождава народа и явява себе си. Значението на пустинята е много по-дълбок от самия й образ. В целия Стар завет пустинята приема различни форми, но смисълът й се запазва – символизира сърцето на човека и неговите житейски избори. Това е мястото, където Бог говори, а човек чува неговия глас и го следва. Затова и неслучайно Мойсей е принуден да избяга далеч в необитаеми и сухи земи, за да намери Бога. Писанието настойчиво показва, че човек трябва да се отдалечи от цивилизацията. Но Бог води народа не в пустинята, а в земя, където текат реки от мед и масло. Така пустинята носи смърт, но и пази живота, тя е гроб, но и люлка. Тя не е крайна цел, а начало.

Зима – Считана е за символ на смъртта. Тя навява чувство на безнадеждност. Природата е пуста и мъртва. Така е и в сърцата на българите – може да се открие единствено духовна празнота. Обезнадеждени мъртви души, обитаващи пустиня, в петвековно търсене на Обетованата си земя.

В елегичната ода може да се открие и цветова символика. Черното е споменато два пъти – „черна робиня”; „черно бесило”. Черното може да се свърже с понятията хаос, ад и мрак.
Фактът, че „черно” и „гарван” са използвани точно по два пъти в произведението ни позволява да направим и някаква връзка със символиката на числата – две. Две олицетворява съществуването, то показва двойките, които или се допълват, или се противопоставят. С две също започват четните числа, които са считани за символ на объркване и грешки.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Обесването на Васил Левски" - Христо Ботев и "Левски" - Иван Вазов - междутекстов анализ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.