"Обесването на Васил Левски" - Христо Ботев и "Левски" - Иван Вазов - междутекстов анализ


Категория на документа: Литература


Мотиви/теми „Обесването на Васил Левски” – Христо Ботев „Левски” – Иван Вазов
1. Историческа достоверност/ худ. измислица Историческата достоверност в одата е постигната най-вече чрез пространствена характеристика – „Там близо край град София…”. В действителност Левски е обесен през 1873 в тогавашните покрайнини на град София. Днес това място се намира в центъра на града, където е издигнат паметник.
Времевата характеристика също допринася за историческата достоверност на одата. Левски е обесен на 18-ти февруари и неслучайно в 5-та строфа е обрисувана зимна картина:
„Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда…”
Художествена измислица не присъства. Причината за това е суровият реализъм, оказал силно влияние над Ботевото творчество по време на написването на „Обесването на Васил Левски”. Историческата достоверност в одата е постигната най-вече чрез пространствена характеристика – „Там близо край град София…”. В действителност Левски е обесен през 1873 в тогавашните покрайнини на град София. Днес това място се намира в центъра на града, където е издигнат паметник.

Времевата характеристика също допринася за историческата достоверност на одата. Левски е обесен на 18-ти февруари и неслучайно в 5-та строфа е обрисувана зимна картина:
„Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда…”

Художествена измислица не присъства. Причината за това е суровият реализъм, оказал силно влияние над Ботевото творчество по време на написването на „Обесването на Васил Левски”.

2. Живот и дело на Aпостола

Интересно е, че името Левски присъства единствено в заглавието и не може да бъде намерено никъде в текста. Това последно Ботево произведение е изпълнено със страшно много мъка и разочарование. Главно за живота и делото на Апостола не е написано нищо, но е акцентирано върху това, че Левски не е бил просто част от стадото, той не е бил някакъв неопределен българин, с неопределена цел – той е имал такава и я е следвал до сетния си час. Ботев ясно ни показва, че той е „един син” на тази земя. Един като единствен и неповторим, уникален, но и като самотен, изоставен в трагизма си. Той е единствената силна точка в празната българска земя.

Разглеждайки още първата част на одата, пред нас се разкрива монашеския живот на Апостола. Манастирът е считан за защитено, затворено и свещено пространство. Това е домът на душата, нейното убежище. „Тук”, както е назован още манастирът се превръща в равностойно на „сега”. Монасите, затворени в килия се учат на смирение спрямо Бога. Постепенно пред нас се разкрива картината на разколебание. Лирическият герой е доста сдърждан, неговата цел е „тук” да „забрави греховния мир”, с което се има предвид греховния свят. Този свят би следвало да бъде избягван, но въпреки това той ще се отпрати точно натам.
Според Вазов мястото на Божия пратеник не е в килията, молещ се плахо и смирено, а сред хората, борещ се заедно рамо до рамо с тях за националния идеал.
Цитатите:
...ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
Както и:
Рече и излезе.
показват единствено решеността на героя да се откаже от монашеството. Това напълно съвпада и с решението на Левски, който хората познават от българската история. Но този отказ в никакъв случай не е отказ от Бога, а по-скоро е израз на преследване на една по-висша цел, пратена точно от него – „овчарят същ с овцете да живее”. В този смисъл Левски е представен като пастир, лидер, който ще води и ще просветява народа.

Ако трябва да обобщим първата част, ние можем да кажем, че тя представялва общо описание на живота на Апостола в манастира, завършващо с решението му да го напусне..

Във същинската част ние продължително научаваме факти, свързани с делото на Апостола:
Думите му бяха и прости, и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,...
...Той беше скиталец...
...Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,...

Всички тези цитати, както и още много налични в самото произведение, описват живота на Левски по времето на неговото скитничество. Тук се съдържа и неговият нравствен подвиг. В изграждането на образа на Левски, Вазов си служи с описанието на много негови качества, като по този начин се опитва да го идеализира – жертвоготовност, гражданска активност, способността чрез слово да промени робско мислене, желание за промяна и копнеж за свобода. Малко хора са се наемали с отговорността да организират революционни клубове и да излагат на опасност живота си всеки ден, всеки час, всяка минута.

Веднъж във събиранье едно многобройно
той влезна внезапно, поздрави спокойно
и лепна плесница на един подлец,
и излезе тихо из малкий градец.

Хората, проявяващи такава дързост и смелост са се броели и все още се броят на пръсти.

Главно обаче във Вазовата ода житейският път на Левски е сравнен до голяма степен с този на Исус. Може да се каже, че Левски в манастира е равноправно на 40 дни пост в пустинята на Исус. Дадени моменти са умишлено подменени с фиктивни, с цел издигане образа на Левски на пиедестал. Ярък пример за това е използването на мотива за предателството, чрез който ние намираме обща връзка между попа-предател и Юда. Какво би станало с Христос, ако го нямаш Юда?
Всъщност без мотива за предателя, който да бъде противопоставен на този на героя, не би било възможно това легендализиране, което авторът цели. Тази идея може да се съпостави с много популярната тема за злото, което винаги бива победено от лошото. По този начин се загатва идеята, че Левски е равнозначен на Христос, който също бива предаден.

Лирическият герой е представен още като скитник. Това може да бъде свързано не само с него самия, но и с живота на целия народ – народът-скитник, народът-мъченик. Тук се намесва и мотивът за мъченичеството.
Мъченик е човек, жертващ себе си за общото благо. Поради факта, че избира скитничеството и се отказва от правото на личен живот, с цел постигане на народното добруване, Левски бива описан като мъченик. В християнството, в йерархията на светците на най-висок пост стоят мъчениците, което означава, че този мотив също е средство за идеализация. Чрез него Вазов изгражда ореол над главата на Левски, превръщайки го в светец.

3. Смъртта на Левски /срам – слава/




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Обесването на Васил Левски" - Христо Ботев и "Левски" - Иван Вазов - междутекстов анализ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.