"Маска" и "Стон" на Пейо Яворов


Категория на документа: Литература


Пейо Яворов
"Стон"

1. Творческа история.

Стихотворението "Стон" е написано в Драгалевския манастир през 1906 година и е публикувано за пръв път в стихосбирката "Подир сенките на облаците" през 1914 година. Творбата е посветена на Лора Каравелова, голямата и фатална любов на поета, както е посочено и под заглавието.

2. Културен контекст.

В текста могат да бъдат разпонати символистични и романтични мотиви и представи, защото е представител на българската модерна литература.

3. Смисъл и значение на заглавието.

Заглавието "Стон" и посвещението под него - "На Лора", отпращат към основната тема на стихотворението. То разглежда величието на любовта в измеренията на духовното, плътското и образът на любимата жена.

4. Основен конфликт:

Основният конфликт в стихотворението е невъзможността да се достигне любовното щастие, а тя поражда душевна драма и страдание.

5. Комуникативен модел:

В творбата има лирически Аз, водещ монолог.

6. Строеж на творбата:

Стихотворението е разделено на две строфи, като всяка от тях е с осем реда, и имат паралелна структура. Противопоставят се мъката и бляна, тъмното и светлото, удоволствието и страданието.

7. Композиция, основни образи и анализ.

а. Първата строфа разглежда страданието и отчаянието от любовното чувство. Душата на лирическия Аз е "стон" (повтаряйки заглавието) и "зов" към любимата. Душата му е "на смърт ранена от любов". Животът й е парадоксален, тя е "птица устрелена" - носи характеристиките на плътското и ще намери своя край заради трагичния порив към търсене на невъзможно щастие в любовта. Ключовите думи в първата строфа са "стон", "смърт", "мъка", допълвайки образа на лирическия Аз като жертва на собствения си блян. Азът свързва болката от приземяването на плътта и полетите на душата заради любовта, която все пак бива намерена въпреки драмата и страданието. Любовта за Азът е невъзможността да задържи мимолетният момент на среща, след който идва безвъзвратната раздяла, носеща само терзания и разкъсва човешката същност.

б. Втората строфа представя противоречивият образ на жената и обощава конфликта на стихотворението. Любовта като "мираж" е трудно уловима, докато "пътя [към нея] е далек", но любовта е такава заради природата на жената. Любимата е реална - съчетава ангелски и демонски черти, като присъства със своята "знойна плът" и в същото време, парадоксално, е "призрак лек". В нея съжителства всичко бленувано - нейното "неведение" или невинност, незнание, заедно с "алчната" й "младост", символ на плътското. Въвеждането и на двата образа прави възможно отделянето от прекалено крайни изображения на природата на любимата, затова образът й не изглежда нито чудовищен, нито чисто ангелски. Двойнствеността на жената, която поражда любовта, отново внушавава, че чувството е неразрешима загадка.

Заради изграждането на два различни образа и представи, творбата е с отворен край, което прави възможно всеки читател да изведе свое собствено заключение за невъзможното сливане и големите истини за любовта.

8. Тропи и фигури.

* повторения: "Душата ми е зов. Душата ми е стон."; "Миражите са близо, - пътя е далек." ( 1 и 5 ред)
* метафора: "аз съм птица устрелена"
* метафоричен глагол: "на смърт ранена"
* реторичен въпрос: "Кажете ми що значат среща и разлъка?"
* алегория: "знойна плът"
* инверсия: "призрак лек"
* анафора: "на" (3 и 4 ред от всяка строфа; въвежда паралелни структури)
* апосиопеза: "на смърт ранена от любов..."

"Маска"

1. Творческа история.

Стихотворението "Маска" е написано през 1907 година в гр. Нанси и е публикувано за пръв път в стихосбирката "Подир сенките на облаците" през 1914 година. То принадлежи към група творби като "Нирвана" и "Песента на човека", които изразяват авторовата неудовлетвореност от битието.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Маска" и "Стон" на Пейо Яворов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.