"Майце си" - Христо Ботев (ЛИС)


Категория на документа: Литература


Страданието на Ботевия герой в „Майце си“

Явлението Ботев е най-престижното в нашата литература, култура и обществена мисъл. Ботев е олицетворение на фундаментални ценности на българския народ. Тъкмо поради този факт делото му провокира поколения читатели да тълкуват отново и отново написаните в 20-те стихотворения идейни послания, да търсят емоционалните внушения и смисловите акценти в изначално многозначните Ботеви текстове. В духовния живот на съвременника видимо силно е диалогизиращото присъствие на Ботевото творчество, а именно този факт акцентира върху изключителността на културния мит за Христо Ботев.

Страданието на героя в стихотворението „Майце си“ е породено от живот без ценности и поставена цел. Той се чувства прокуден от родното, за което милее и жадува. Героят е осъден на скитничество извън границите на родния свят, където няма с кого да сподели страданията си и не може да намери утеха за душата си. Единственото спасение от такъв живот той намира в смъртта.

Заглавието на стихотворението – „Майце си“, е написано в стара, типична за българското творчество от 19 век форма в дателен падеж и създава представата за изповед на лирическия Аз към майка си. Азът желае да сподели чувствата си, да се оплаче на тази личност, която е свързана с живота. Създава се предчувствие за диалогизиращо присъствие, характерно за Ботевото творчество, което по-нататък ще се окаже монолог на самия герой.

В първа строфа ясно присъства мотивът за проклятието, вграден в стиховете „ти ли си мен три годин клела, / та скитник ходя злочестен ази“. Създава се чувството за вина, героят намира накърнените родови ценности за причина той да се чувства виновен и осъден да броди извън родното като скитник. Мотивът за скитничеството също е изразен в словоформата „та скитник ходя злочестен“ и подчертава страданието на героя, породено от скитническия живот. Анафората „ти ли си“ потвърждава обръщението на георя към майката, в чийто образ търси изцеление, причина за своята съдба.

Терзанията на героя още веднъж са внушени във втора строфа, където отчаяно търси накърнената от негово дело родова ценност – „Бащино ли съм пропил имане, / тебе ли покрих с дълбоки рани“. Присъстващият мотив за тлеещата младост е ключов към разкриването на страдащата душа, открит във вторите два стиха. Трета строфа носи представата за несподеленото страдание. Героят се намира сред приятели, верни другари, които не биха разбрали обезпокоената му душа. Цитатът „но те не знаят“ внушава, че той няма с кого да сподели чувствата си извън родното. Мотивът за тлеещата младост отново взима участие („че аз веч тлея, / че мойта младост слана попари“).

Животът на лирическия Аз е лишен от всякакви ценности и поставена цел. Душата му не намира смисъл в неговото съществуване. Героят се намира в безизходица, осъден на вечни страдания. Още по-трагичен е отново подчертаният факт, че няма приятел, комуто да разкрие „що в душа тая“. Душата е изключително объркана, Азът няма ценностна основа, върху която да гради своя живот. Героят изведнъж започва да съзира своето спасение от изначално неизбежното страдание. В пета строфа силно присъства притчата за блудния син – Азът като основният образ на сина се завръща не при бащата, а при майката, която е сложен образ, свързан с живота и родното. Лирическият Аз осъзнава, че ще намери изцеление само в родния свят, а този факт поражда неговата жажда и копнеж за завръщане, неговото „сърце догаря“ за срещата му с майката.
В последните три строфи на Ботевата елегия силно е представен героят като изключителна личност, която чрез срещата и сближаването с майка си пречиства душата си от страданията, които толкова време остават несподелени. Присъстващ е мотивът за положената клетва. Чрез завръщането си героят иска да се изцели от негативните чувства, от злобата, за да може да обича и прегръща поне още веднъж без злоба. Единствено след всичко това, подчертано чрез анафората „пък тогаз нека“, лирическият Аз намира покой от живота на страдащ скитник само в смъртта.

Страданието в Ботевата елегия „Майце си“ е основен фактор, мотивиращ героя да еволюира от страдащ скитник към изключителна личност, и да търси изцеление на душата си в условията на живот, лишен от ценностна система и определена цел.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Майце си" - Христо Ботев (ЛИС) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.