"Кочо" - Иван Вазов (ЛИС)


Категория на документа: Литература


Героично-величавото и героично-трагичното в одата „Кочо“ според лирическото отстъпление

Иван Вазов е изключителен български творец и проявен патриот, чието следосвобожденско литературно дело в края на XIX век е фокусирано върху овековечаването на забравените борци за свободата на родината. Нуждата да се запази споменът за героите от Възраждането и националноосвободителната борба, чрез което да се защити и българското национално достойнство, са поводи за написването на 12-те оди в периода от 1881 до 1884 г., съчетани в цикъла „Епопея на забравените“. Историческите събития през Възраждането са изключителни – това е времето на духовното съзряване на нацията, в което събитията се раждат като легенди, а героите са необикновени по силата на патриотичния си патос и затова се възприемат като легендарни фигури. В 12-те оди са обединени от най-висшите прояви на българския национален дух. Всеки герой въплъщава повелята на конкретния исторически момент. Това са причините Вазов да абсолютизира тази епоха.
Героично-величавото в подвига на борците за национална свобода и героично-трагичното в неизбежността от смърт в битка и пролята кръв са видно разкрити в лирическото отстъпление на одата „Кочо“. В тази част от творбата авторът е заложил основната си цел – да овековечи спомена за поредния славен момент от забравеното ни минало, а именно защитата на Перущица. Събитието е представено като легенда, а защитниците като легендарни фигури, жертвоготови и посветени на своята цел. Трагизмът от падението им единствено засилва изключителността на техния героизъм, който пренася подвига им в света на вечната слава.
Заглавието на одата фокусира вниманието ни върху великия, но забравен български революционер Кочо Чистеменски, останал в паметта на българите с пламенните си и дръзки подвизи около организирането и участието си в Априлското въстание. Заедно със семейството си е участвал в защитата на Перущица и е бил сред обсадените в църквата „Св. Архангел“, където убива жена си и детето си и се самоубива, за да не бъдат пленени от прииждащите османци. Този сюжет е представен към края на одата, защото, макар и заглавието да предполага, че сюжетът ще се развива около делата на тази личност, паратекстът „Защитата на Перущица“ разкрива истинското съдържание на творбата. За Вазов по-значим е колективният подвиг, който представлява същинска интерпретация на силата на българския борчески дух, достойна за прослава.
Както във всяко лирическо отстъпление на една творба няма развиващо се действие и авторът Иван Вазов се възползва от този момент на времева застиналост, за да изрази своята оценка върху развитието на сюжета. Още в самото начало на отстъплението апострофата „Перущице бледна“ внушава обръщение към един забравен и далечен спомен от националното минало. Парафразата „гняздо на герои“ вмъква мотива за героизма на защитниците, последвана от възклицанието „слава!“, което внушава почит и възхищение от героичните дела на българите. Бледният образ на Перущица постепенно се изяснява и придобива по-ясен вид чрез храбростта на участниците в борбата национална свобода. Героизмът на защитниците и тяхното трагично падение, внушено чрез пепелта и гроба, допринасят за заслужената прослава на българското село. Изразите „храбро падна“ и „въстаналий роб“ са конструирани по сходен начин: описанията „храбро“ и „въстаналий“ символизират героично-величавото, а думите „падна“ и „роб“ се свързват с героично-трагичното. Това съчетание от на пръв поглед несъвместими думи, тези скрити оксиморони, вмъкват значимост в бунтовническата борба. От следващия ред нататък защитниците не са директно назовани, представата за тях кореспондира с образа на Перущица чрез метонимията „ти“. В обръщението си към одушевения образ на българското селце авторът изтъква величавото пред трагичното в сферата на героизма.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Кочо" - Иван Вазов (ЛИС) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.