"Железният светилник" - Димитър Талев (ЛИС)


Категория на документа: Литература


Съхраняването и укрепването на народа в романа „Железният светилник“
(Анализ върху откъс)

Димитър Талев твори от 40-те до 60-те години на XX век. Особена диря в българското литературно пространство оставя чрез трилогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“, „Гласовете ви чувам“. Първият роман „Железният светилник“, публикуван през 1952 г., съчетава в себе си традиционното и утвърдено българско съзнание, което влиза в сблъсък с настъпващите промени на Новото време. В текста се разгръщат две сюжетни линии – родовата драма на семейство Глаушевци, чрез която романът придобива характеристиките на семейна сага, и общественият живот на македонските българи под османско владичество. Главен обект на внимание в произведението представлява нравствената психология и ценностната система на българина в общество, чиято история е пряко обвързана с непоколебимите измерения на родовия свят.

Ценностната опора на родовото пространство е поставена пред сериозни изпитания в романа „Железният светилник“ на Димитър Талев. Утвърдените родови традиции влизат в ясни конфронтации с пулсациите на променящото се българско съзнание. Централният образ на Султана е поставен в екзистенциалнопрагова ситуация между стриктното спазване на патриархалните норми и престъпването на консервативните граници в името на запазването на рода. Създаването и съхраняването на семейството се оказва приоритет и основен критерий за тълкуване на постъпките на героинята по пътя към осъществяването на родовата си мечта.

Заглавието на романа може да се тълкува в пряк и метафоричен аспект. Железният светилник се явява пряк свидетел на коренните промени в семейния живот през вековете. Светлината визира сакралното, чистото и святото в цялостта на запазения родов свят, в който цари хармонията, а желязото символизира неговата твърдост и непоколебимост, както и неговата консервативност и несъвместимост с рязко настъпващите промени на Новото време. Текстът унаследява епическите традиции, чиято основа поставя Вазов със своя роман „Под игото“, като междувременно включва в себе си и изграждането на личността по пътя към своето себепостигане. Представен е конкретният, открояващ се с свои собствени и уникални характеристики индивид, подвластен на едно особено време, дефинирано от родови ценности и исторически събития. Композицията е кръгова – действието започва и завършва в Преспа. Сюжетът разкрива по-подробно сблъсъка между просъществувалия през вековете семеен свят на традиции и настъпващите промени в обществото. Главни опозиции за светлина-мрак, родово-чуждо, патриархални норми – нови душевни вълнения, консервативното съзнание се противопоставя на творческото. Социално-историческото време е разгърнато паралелно със семейно-битийното, като по този начин максимално подробно се извличат настъпващите нравственопсихологически промени у българина през този период.

Откъсът от романа се явява поредният ключов момент в сюжета, чрез който се поставя темата за съхранението на рода. Чрез действието и мисълта на двамата главни герои Стоян и Султана се разкрива тяхната същност. Главен обект на внимание е централният образ на Султана, която се откроява като продължителка на своя род. Тя е смирена и склонна да спазва утвърдените патриархални норми, но е също толкова готова и да се отцепи от установения ред. Тя осъзнава своята роля в семейството и общността и нейната единствена цел е продължението на рода. Затова при въвеждането на Стоян в живота й тя не изпитва привлеченост към него заради някакъв „сладостен копнеж на младото си и здраво тяло“, а в него вижда „съпруга, бащата на децата си, якия стълб на собствения си дом“. Поредното доказателство за отцепничеството й от патриархалните норми е допускането на Стоян в дома й, както и собственото й одобрение той да й стане съпруг. Всичко това противоречи с установения родов ред, което от своя страна внушава нейната решителност и силния й дух. Препратка може да се осъществи към разказа „Задушница“, където необходимостта от продължението на рода заема по-важна позиция от любовните чувства.

Романът „Железният светилник“ се себедоказва като пряк портал към време на бурни нравственопсихологически промени в българското съзнание през XIX век. Заявената в текста проблематика се придържа към конкретно-историческото, но успява да придобие и по-универсални измерения, чрез което творбата продължава да привлича вниманието на читателя до днешни дни.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Железният светилник" - Димитър Талев (ЛИС) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.