"Епопея на забравените"


Категория на документа: Литература


Ив.Вазов - "Епопея на забравените"
Възхвала на патриотичния подвиг

Вазовото творчество е символ на единство м/у поет и народ. Поетът трябва да е преди всичко българин, гражданин на своята епоха, син на своето време- от този демократичен принцип той се ръководи в цялостното си половинвековно творчество.

Възрожденската епоха винаги поражда най-дълбоки мисли и чувства у Вазов. Последните робски години с бурните си събития, със своите борби и герой вълнуват поета, стават неизчерпаем източник на творческо вдъхновение. На този героичен и славен период от нашата история Вазов посвещава най-големото, най-великото, което е създал: повестта "Немили- недраги", рома "Под игото" и безсмъртната "Епопея на забравените".

Априлското въстание се запечатва дълбоко в паметта му." В моя дълъг живот то е оставило най-дълбоки , незаличими впечатления в душата ми"- признава писателя.

"Епопея на забравените" е написана в свободна Б-я. Тя обаче е израз на тревожните чувства, които гнетят поета. Вазов е разочарован и възмутен от следосвоюбожденската действителност. Кумирите на вчерашния ден са забравени. Висшите идеали се изме-стват от низки страсти. Действителността отблъсква с пустотата си. Отдавна са забравени понятията героизъм, патриотичен подвиг и саможертва. Прах покрива имената на героите заплатили свободата с живота си. С това творецът не може да се примири.

Поетът с болка вижда че все по-малко остават хора, готови на всичко в името на Отечеството. В заглавието думата "забравени" е употребена не буквално, а в по-широк поетичен смисъл. Тя е израз на протеста му с/у изневярата към духа на героите, тя е израз на болката от невъзпятия им подвиг.

Вазов разбира, че за паметта им са нужни не гръмки фрази, а чиста признателност и преклонението на развълнуваните честни сърца. В 12-те пламенни оди той илива своя възторг пред героите. Вазов прави своята оценка за великата епоха, обезсмъртява титаничния героизъм на народа в стремежа му към свобода. Нещо повече, дори с вълнуващите си стихове той доказва на клеветниците, на целия свят, че свободата ни е извоювана, а не получена даром.

Одите са в дълбока идейно-емоционална връзка. Обединяват ги блясъкът на рисунката, възторгът пред безсмъртния подвиг. В центъра на всяка творба е поставена една личност. Използвайки романтичния подход, авторът рисува внушителни, силни фигури, подчертава разликата м/у обикновеното и изключителното. В хиперболизираните образи въплащава националния дух, превръща ги в символ на непокорна Б-я. Всеки герой заема достойно място в историята.

Паисий е родоначалникът на българското Възраждане, човекът, пръв показал пътя на целия народ към свободата. Никой не знае как е изглеждал той, какъв е портретът му. Въпреки това, ръководен от своята представа и преклонение, Вазов рисува един романтичен образ - ярък и необикновен. Обстановката е далечна и тайнствена. От мрака на вековете пред нас се изправя скромният атонски монах в най-важния, най-романтичния момент от живота си. Вазов се възхищава от смелостта и дързостта на простия монах да заяви на цял свят: "От днеска нататък българският род история има и става народ". Затова поетът утвърждава делото му като подвиг.

На Вазовите съвременици са били нужни национална гордост и вяра в бъдещето. Именно затова поетът рисува бедния монах с неизкривена национална гордост. От обикновен църковен служител монахът се превръща в апостол на истината. Селд дългогодишното мълчание, гласът му се понася над измъчената българска земя.

... че и ний сме дали нещо на светът

и на вси словени книги да четат.

Поетът се възхищава и възхвалява братя Миладинови (първите Паисиеви последователи), хората, посветили живота си на Б-я. Тонът е все така тържествено-приповдигнат, а композицията - оригинална. В лирическото въведение се аргументира необходимостта от прославата на тези двама герой. Вазов възхвалява тяхната смелост, стремежа да опазят българската нация, да разбудят народния дух. В сърцата им гори неугасимата национална гордост на Паисий. Като него и те се обръщат към всички българи: " народ сме велики и господ познава нашият език". С болка поетът рисува трагичната смърт на двамата братя. В последните мигове от живота си те мислят за Б-я, умират произнасяйки името и. В последните им думи: "Как много те любим, Българийо мила" е скрит смисълът на живота им. Те звучат като свещен завет към ноколенията.

На страниците на своето творчество Вазов възкресява най-смелите народни герой, най-възвишените подвизи в името на род и Родина.

Не само Паисий и братя Миладинови милеят за свободата на Б-я. Тяхното дело е продължено от Раковски. Вазов благоговее пред този титан на националноосвободителното ни движение. Чрез силна метафори и антитези, той внушава на читателите дълбоко преклонение пред всеобхватната дейност и неукротимия дух на Раковски. С изключителна сила и вдъхновение, с помоща на ярки художествени средства поетът създава прекрасен, незабравим, вълнуващ портрет на истински патриот. От удивително кратките но силна характеристика блика възторг и хайдушка романтика.

... Твоят символ беше смърт или свобода

сънят ти - Балкана, кумирът народен

... мисъл и желязо, лира и тръба

всичко ти бе вкупом за една борба.

Така поетът рисува безстрашието, силата на духа и саможертвата на великия българин. Кипящата му енергия поражда чувства с исполинска сила. Омраза-та му е сатанинска и безпощадна, неволно кара читателя да потръпне. Любовта му към Родината е по-силна от всичко друго.

... любов без съмнение, без свяст, без предел

що кат кръст огромен ти беше поел...

Делото на Раковски не умира. То е поето от пламенни революционери, млади и самоотвержени, готови на подвиг в името на свободна Б-я.

Караджата с последните си думи "Да живей народа" (смърт , или свобода) смелите патриоти Волов, Бенковски, Каблешков: всички те са обединени от Вазовата възхвала и преклонение. Поетът благоговее пред Левски - Апостола на българската свобода. Авторът изгражда образа му, използвайки романти-чно- героичения похват. В краткия, но силен монолог на Левски, Вазов поставя на преден план въпроса за нравствения дълг на личнастта, за смисъла на човешкия живот. "Рече и излезе" - с тези думи Вазов сякаш слага край на един етап от живота на героя си, показва твърдостта на решението му.

Като рисува ярката му индивидуалност, с умение прониква в душата на героя. Поетът не се спира на физическата характеристика. Със забележително умение той разкрива неговото велико дело. С възторг поетът поетът описва невероятните превъплаще-ния на своя герой- "Той заран млад е, довечера стар, сега просяк дрипав....". Гордо и тържествено звучат думите на Апостола:




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"Епопея на забравените" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.