"До моето първо либе" - темата за любовта и свободата


Категория на документа: Литература


„До моето първо либе”

Темата за любовта и свободата

Стихотворението е публикувано във в. „Дума на българските емигранти”, бр. 1 (1871 г.)
1. Темата за любовта и образът на либето:

А)Любовта има стойност само когато е съзвучна с героичния свят на аз-а (прегръдката с „кървава ръка през рамо” в „На прощаване”) и споена с вдигането на „кървава напивка”, а не когато е блудкава, принизяваща, ежедневна битова любов в „робското легло” („Ней”), която е еквивалент на емоционално робство.

Б)Либето обаче не може просто да бъде отблъснато и отхвърлено, когато принадлежи на привидно устроения „Добър живот”, с „рояк дечица” и „жена хубавица или грозна със имот” (в „Странник”); В драматичната дилема между любовта и свободата няма лесни решения – и двете изискват споделяне, отдаване, затова либето е приканено да бъде част от една по-висша надличностна сфера, какъвто е личният свят на Ботевия човек и където има хармония между интимно-лично начало и национално значими идеали.
2. Образът на свободата и на борбата:

А)Гласът на свободата (мотивът за песента) – синтез на любовния глас, стенанието на гората и сиромашкия плач (страданието на народа)

Б) Естетизираната представа за смъртта саможертва, за героичните и трагичните измерения на подвига (неизбежна и мъченическа гибел), представена е като преминаване в други свръхестествени измерения на битието.
3. Ролята на изразните средства и похвати в творбата
– антитезите, синтактичните паралелни конструкции, анафоричните повторения, риторичните въпроси, лексикалните пластове, глоголните императиви, оксимороните и алегориите за разкриването дилемата на аз-а
минало – настояще
„сърце зло в злоба обвито”; „сърце ранено с кърви облено” – „сърце ми веч трепти, ще хвръкне”
„песен любовна” – „предсмъртни песни надгробни”
усмивката на либето, чудният й глас – плачът на сиромасите, „милата усмивка” на смъртта.

Проблемът за избора на пътя в поемите „На прощаване” и „Хайдути”

Поемата „На прощаване в 1868 г.” Ботев е написал, готвейки се да мине отсам Дунава с четата на дядо Желю войвода
Поемата „Хайдути” с подзаглавие „Баща и син” е едно от ранните стихотворения на Ботев
1. Темата за свободата и родовия свят в двете стихотворения.

Свободата като житейски избор, драматично решение, прекрачване прага на родовия свят.

Противопоставяне, преодоляване на чувството за вина, възмогване на инстинкта за живот, приемане на „страшния, но славен път”.

Напуснатият дом, поруганото бащино огнище и плачът на майката са драматичната цена на героичния избор и същевременно са причина, мотивация за подвига.

Родовият свят е представен чрез майката (плачеща, кълняща, но и разбираща, прощаваща), бащата (той „хока и съди”, задава идеала, влияе на сина в избора му), вуйчото („изедник”), сестрите и братята (приемащи завета на „брата си”), либето.
2. Ценностната ситема на Ботевия човек.

Героичният подвиг като върховна изява на човешката същност, единствен житейски избор за сина, „прокуден странник” и „нехранимайка”.

Паметта за подвига (чрез мотива на песента) – залог за неговото безсмъртие, за превръщането на героя в легенда, в пример за подражание.

„Елегия”
Темата за народа и неговите мъчители

Стихотворението за първи път е отпечатано в Каравеловия вестник „Свобода” в началото на 70-те г.

1. Смисъл на заглавието и жанров ключ за прочит на творбата

Жанрът и заглавието насочват към основната идея, тема и лирическо чувство на творбата, към трагизма на ситуацията; образът на народа мъченик, страданието на народа, робската му участ.
2. Основният мотив в стихотворението и неговото разгръщане.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"До моето първо либе" - темата за любовта и свободата 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.